Преди няколко години се навършиха 200 години от рождението на един от най-големите британски историци Уилям Гладстон. По този повод в Държавна агенция “Архиви” бeше открита изложба “Уилям Гладстон и българската национална кауза”, на която британският посланик по това време в България, Негово превъзходителство Стийв Уилямс, заяви: “Гладстон доминира във викторианската политика и е британски министър-председател четири пъти. Той е радетел за свободна търговия, създава Пощенската спестовна банка и въвежда държавното начално образование в Англия. Признават заслугите му за огромни постижения, включително в областта на човешките права и свободи и насърчаването на политическата и икономическата свобода. Гладстон и сега е смятан за един от най-великите британски министър-председатели. А Уинстън Чърчил е между тези, които го смятат за свой вдъхновител…”
Потресен от разказите за избиването на хиляди българи след Априлското въстание от 1876 година, той публикува една силна, полемична брошура – “Българските ужаси и Източният въпрос”. За един месец от неговия памфлет са продадени повече от 200 хиляди бройки. Гладстон подтиква и други влиятелни фигури като Джузепе Гарибалди да се присъединят към българската кауза и довежда до общоевропейски искания за реформи на Отоманската империя. Те допринасят за повторното утвърждаване на България като независима нация през 1878 година.
Действията му спечелват героичен образ и името му се понася из България.” Според историка Румен Генов Уилям Гладстон е най-ярката личност във Великобритания, която се е застъпвала за българите в особено драматични моменти от нашата история. Подкрепял е националната ни кауза, когато е била справедлива, и до края на живота си е запазил интерес към страната ни. “Това той прави по времето, когато Великобритания е водеща сред великите сили на Европа, а според някои – даже и свръхсилата на XIX век”, казва доц. Генов.
Той е бил познат на българската общественост още през 60-те години на XIX век, когато за пръв път е бил избран за министър-председател. Но става техен герой през 1876 г., когато използва цялата си огнена риторика, за да заклейми зверствата, извършени от султанското правителство и неговите функционери, както и да посочи моралната отговорност на тогавашното британско правителство, което толерира тези действия в името на запазването на статуквото в Югоизточна Европа. Някой би казал: какво толкова е направил Гладстон – писал е брошури и е произнасял речи. Но не бива да забравяме, че тогава ораторското изкуство има особена стойност, че Британската империя всъщност се управлява чрез речи, произнесени в парламента. А пресата се превръща в четвърто съсловие, в четвъртата сила, както казват тогава. Затова ефектът на Гладстоновата намеса е бил огромен и българите от онова време много добре са го оценили.
Още през 1876 година Тодор Икономов, голям български интелектуалец и политик, пише, че Гладстон е издигнал паметник в сърцето на всеки чувствителен българин със своята намеса в Източната криза. За нашите съотечественици от онази епоха Гладстон е бил един от освободителите на България. По-сетне той се застъпва за българската кауза и по други поводи, като изразява увереност, че българите могат да управляват сами себе си по силата на своята конституция, също и когато подкрепя Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
