Пловдивчани отрупаха с венци и цветя паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина. Поклонението събра стотици граждани, много от които доведоха и децата си, за да изразят почитта си към саможертвата на героите, отдали живота си за свободата на България.
Слово за героичния път на гениалния българин към безсмъртието прочете пловдивският поет и писател Недялко Славов.
“Не знам дали има друго място по света, където под звуците на сирените да замръзват млади и стари и така да отдават почитта си към своя духовен вожд”, отбеляза творецът. Той припомни последния ден на Ботев на връх Вола, за който разказва Никола Обретенов: “Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи “В редовете на борбата да си найда и аз гроба.
Простихме се така с войводата, тръгнахме с момчетата към извора, съгласихме се да не казваме никому, макар че мнозина от четниците питаха: “Къде е войводата”. “Отиде напред и ние вървим след него”, отговаряхме ние.
“От този ден българският народ върви след своя духовен пастир”, завърши словото си Славов.
Освен представителите на местната власт и на политическите партии пред паметника се поклониха по традиция малките футболисти на ФК “Ботев”, както и много граждани, които оставиха по стрък цвете.
Минути след поклонението Пловдив застина в двеминутно мълчание, докато воят на сирените напомни за пореден път за саможертвата на онези знайни и незнайни герои, на които дължим свободата си.
Пловдивчани отрупаха с венци и цветя паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина. Поклонението събра стотици граждани, много от които доведоха и децата си, за да изразят почитта си към саможертвата на героите, отдали живота си за свободата на България.
Слово за героичния път на гениалния българин към безсмъртието прочете пловдивският поет и писател Недялко Славов.
“Не знам дали има друго място по света, където под звуците на сирените да замръзват млади и стари и така да отдават почитта си към своя духовен вожд”, отбеляза творецът. Той припомни последния ден на Ботев на връх Вола, за който разказва Никола Обретенов: “Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи “В редовете на борбата да си найда и аз гроба.
Простихме се така с войводата, тръгнахме с момчетата към извора, съгласихме се да не казваме никому, макар че мнозина от четниците питаха: “Къде е войводата”. “Отиде напред и ние вървим след него”, отговаряхме ние.
“От този ден българският народ върви след своя духовен пастир”, завърши словото си Славов.
Освен представителите на местната власт и на политическите партии пред паметника се поклониха по традиция малките футболисти на ФК “Ботев”, както и много граждани, които оставиха по стрък цвете.
Минути след поклонението Пловдив застина в двеминутно мълчание, докато воят на сирените напомни за пореден път за саможертвата на онези знайни и незнайни герои, на които дължим свободата си.
