Членове на Европейската сметна палата бродят на проверки из страната в последните дни, предава bTV. Мисията на институцията, като цяло, е да следи как се харчат европейските пари. Конкретно в случая, европейските инспектори са в България, за да проверят как са изразходвани средствата по програмата за развитие на селските райони.
Информацията в кои населени места проверяват екипите на одитната институция се пази в тайна. От Европейската сметна палата са определили само кои спортни обекти да бъдат инспектирани.
Наскоро в интервю пред Kmeta.bg вицепремиерът Томислав Дончев разкри, че много кметове ще трябва да връщат пари, ако изградените от тях спортни обекти не се ползват по предназначение. Затова предупреди и изпълнителният директор на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Република България бел.ред.) Гинка Чавдарова.
За последния програмен период у нас са ремонтирани 93 стадиона и изградени зали за по 5 милиона лева средно в селските общини.
Програмата се финансира 100% от Европейския съюз и целта й е да задържи младото население в селата.
По програмата са изградени стадиони-бижута като в Чипровци и Брацигово например. Има и стадиони в далечни и изоставени населени места, в които населението е малко и футбол играят само местни деца или стадионите стоят празни. Или по-лошо – ползват се за паша.
В същото време общини, които са кандидатствали по програмата, но са били отхвърлени, твърдят, че не са успели да се доберат до проект, защото са отказали да платят тлъста комисионна на „консултантите”.
Една от общините, в които имат поводи за притеснения, според BTV е Драгоман. Причината е, че пространството около терена още не е ремонтирано изцяло, а европейските пари са похарчени.
Модерният стадион в Долни чифлик пък остана без отбор, който да играе на него, след като местният тим “Тича” обяви, че прекратява участието си в Североизточната „В“ група. Президентът на клуба Лъчезар Радев внесе през февруари официално писмо за отказа на отбора от надпреварата в зоналния съвет на БФС-Варна. Така „Тича“ не продължи участието си през пролетния полусезон. Отборът от Долни Чифлик около година домакинстваше във Варна, докато клубното съоръжение стане готово. Иначе казано още разходи. Най-модерния стадион във Варненско обаче почти не влезе в употреба, тъй като община отказа да финансира футболния отбор, заради който бе построен същото това съоръжение. На него бе изигран точно един официален мач – домакинството на „Тича 1948“ на „Септември 98“ (Тервел) от предпоследния есенен кръг на шампионата в североизточната група на третия ешалон. За стадиона, базата в Шкорпиловци, както и за една детска площадка бяха усвоени близо 6 милиона лева по програмата на ЕС за разнитие на селските райони. Проектите за съоръженията бяха на екипа на предишния кмет Борислав Натов.
Проект за реконструкция, саниране и модернизация на стадион, спортна зала с басейн и паркоустройство имаше и в град Земен. Стойността му е 3 344 950 лв. без ДДС. Той се реализира с финансовата помощ на Европейски земеделски фонд, чрез Програмата за селските райони. Населението на гр. Земен е 1700 души, с преобладаващ превес на жителите, надхвърлили възрастта за активен спорт.
Стадионът в разложкото село Годлево разполага с паркинг с 21 обикновени места, 15 служебни и 2 инвалидни, със специален вход за достъп на хора с увреждания, съблекални, сервизни помещения и коментаторски кабини (навсякъде с климатици). Но най-забележителна е неговата трибуна с 602 обикновени и модерни трибуни с 50 места, с панорамен изглед към селското гробище. Община Разлог е кандидатствала с проект за подобряване на достъпа на населението до спортни услуги и такива, свързани със свободното време. Стойността му е 5 787 520 лв. (без ДДС), от които 3 226 252 лв. са похарчени за стадиона в Годлево. С останалите пари е изградено детско игрище в Разлог, ремонтиран е и стадионът в общинския център. Така градчето с население около 12 000 жители вече ще разполага със спортна арена с 6000 седящи места. Местното дерби от Б футболната ни група между „Пирин” (Разлог) и Банско се игра на 3 октомври пред рекордните за региона 800 зрители.
В община Ружинци, Видинско, се построиха два стадиона на 15 километра един от друг – в общинския център и в с. Дреновец. В нито едно от селата на общината обаче няма действащ футболен клуб. През 10 километра са построени две подобни съоръжения и в община Каолиново, Шуменско, но там поне има отбори. ФК „Мълния” (Климент) и ФК „Космос” (Браничево) ще играят на стадиони с модерни трибуни с по 780 места. В Лесичово, село с 850 жители в Пазарджишко, се строи стадион за 680 зрители. На 7 километра от там вече отвори врати „Спартак Арена” в Калугерово с 640 места, част от които под козирка. Засега там се играят мачове от последното ниво на аматьорския ни футбол – „Б – областна“ група. Стадионът в софийското село Мирково (1200 седящи места при 1600 жители) не е с козирка, но с изобилие от други екстри: зала за пресконференции, стая за интервю, помещение за допинг контрол… В случай на небивал интерес към местния тим за 400 жители на селото няма предвидени седалки, но те ще могат евентуално да гледат пряко излъчване на мача, тъй като съоръжението разполага и с телевизионно студио.
ГАЛЕРИЯ: Модерните стадиони в българските села
Според родната сметна палата европейските пари у нас се разходват не достатъчно ефективно и ефикасно. Нарушенията най-често са свързани или с непровеждане на обществени поръчки или условията са така записани, че да дисквалифицират или фаворизират определени участници.
Според анализ на Института за пазарна икономика за четири години българските общини са провалили инвестиции от 3.5 млрд. лв. или над две трети от всичките им разходи. Още по-притеснително е, че 21 от одитните доклади на общините или около една четвърт от всички доклади са изпратени до прокуратурата заради наличие на данни за престъпления, отбелязват икономистите.
Строителството на стадиони и зали по селата с държавни и европейски средства вече да става само след одобрението на спортния министър, гласи едно от предложенията изцяло нов закон за физическото възпитание и спорта.
Проектът на Красен Кралев вече е качен за обществено обсъждане. Министерството ще има думата и при отдаване на спортен обект под наем за повече от 10 години. Тогава в комисията по провеждане на търгове трябва да има представител от ММС.
