Марку Маркула (66) е финландски политик и президент на Европейския комитет по регионите. Той е член на Espoo City Council във Финландия от 1980 г. – съвет, който се фокусира върху иновациите. Маркула бе специален гост на фестивала Webit в София (18-20 април). В ексклузивно интервю за КМЕТА.bg той говори за добрите практики на българските общини и за ролята на инициативата “Кмет на Европа” за подобряване работата наместната власт у нас и в чужбина.
– Г-н Маркула, какво е вашето мнение за инициативата „Кмет на Европа“, организирана от асоциация „Евро Адванс“? Смятате ли, че тя може да принесе полза за дейността на кметовете?
– Вярвам, че състезанието ще подпомогне кохезионната политика на ЕС, защото чрез него кметове от цяла Европа ще имат възможността да споделят опита си със свои колеги. Съветвам ви да рекламирате инициативата във всички държави на ЕС, както и да я ползвате за подобряване работата на местната власт. Освен това „Кмет на Европа“ може да бъде част от подготовката на България за председателството на Съвета на ЕС, което ще приемете през 2018 г.
Обсъдих изграждането на екосистема от иновации с президента Росен Плевнелиев. И двамата се съгласихме, че кметовете трябва да бъдат основна движеща сила в това отношение. „Кмет на Европа“ може да им помогне при дискутирането на темата. Съберете всички български региони и организирайте кръгли маси за оптималното ползване на еврофондовете. Инициативата е страхотна възможност за кметовете да обсъдят важността на човешкия капитал. Промяна на възгледите, развитие на предприемачески дух, прозрачност и възможности – това са сфери, в които „Кмет на Европа“ може да даде своя принос.
– Има над 20 български кметове, които участват в работата на Комитета по регионите. Активно ли работят те и забелязали ли сте интересни проекти, предложени от тях?
– Видели сме прекрасни примери за добро управление на еврофондовете в България. Българската делегация в нашия комитет е доказала, че върши работа и мога да дам два конкретни примера. Единият е метрото в София. Конструкцията на третия лъч върви изключително бързо. Когато сравнявам работата на българските работници с тази на финландските, разбирам, че ние се движим доста по-бавно от вас.
Казаха ми, че строежът на метрото във вашата столица продължава вече над 30 години и бях шокиран. В миналото всичко се движеше бавно, но сега само за 6 г. са построени цели 21 км метро. Подземната железница помага на хората в ежедневието им, защото редуцира задръстванията. Освен това метрото сваля нивата на замърсяване.
Другият успешен проект, свъран с еврофинансиране, е заводът за боклук. Той се ползва за доброто на всички граждани. Метрото и този завод са отлични примери за това, как европейски пари се ползват по подходящ начин от кметовете. Въпреки това трябва да подчертая, че местните управници трябва да изграждат съвместни проекти с други общини както в България, така и извън нея. Опитваме се да ускорим този процес чрез проекта „Пионерни градове и екосистеми“.
– Ще споделите ли детайли около него?
– Той е подновена версия на Европейската градска програма. Очакваме официално да бъде одобрен на среща на Съвета на министрите през май в Амстердам. В същото време комитетът организира Градски форум (Urban Forum). В неговите рамки ще се проведе и проектът „Пионерни градове“. Всеки град може да бъде пионер в дадена дейност, да направи нещо ново или по нов начин, по-добре от другите. Иновациите се случват, когато обществата подобрят начина си на работа. Това пък е частично свързано с добрата работа с еврофондове. Малките и средно големите градове, които доста интензивно ползват подобно финансиране, също могат да бъдат пионери.
– Споменахте термина „кохезионни фондове“, знаем, че те се свързват с елиминирането, поне отчасти, на различията между големите и малките региони. В България имаме следния проблем: София е много по-развит регион от всички останали. Наблюдавате ли същия проблем други държави и имате ли съвет как той да бъде решен?
– Това е общо икономическо и морално предизвикателство за всички европейски държави. Всъщност е нормално районите, които са по-големи и са по-добре развити, да привличат повече инвеститори от станалите. Ролята на София в това отношение е ключова за цялата страна. Не можем и не бива да казваме: “Да не инвестираме повече в столицата”, защото инвеститорите трябва да имат свободата сами да избират къде да вложат парите си съгласно изгледите за печалба.
Препоръчвам на България да развие т.нар. „сателити“ – градове около София, които развиват иновациите и се учат от примера на столицата и други европейски региони. Покажете на чуждестранните ивеститори иновационните си възможности, създавайте партньорства. Малките населени места трябва да си сътрудничат повече както помежду си, така и с подобни на тях региони от други държави. Всеки регион трябва да има стратегия за иновации. Направете разчети кои практики са добри и носят печалба и дайте кураж на местната власт да работи повече за привличането на инвестиции.
– Каква е ролята на държавата в това отношение, трябва ли непрекъснато да подкрепя местната власт или да остави кметовете да се справят сами с трудностите?
– Бих наблегнал повече на самостоятелната работа на кметовете. Тя, разбира се, се нуждае от подкрепа на национално ниво. Трябва да се знае обаче, че много неща са в компетенциите на местната власт. Образованието по места е важно за правилното развитие на регионите. Тех парковете също показват на инвеститорите, че България се развива. Постройте още такива хъбове. Градовете трябва да подготвят добра почва за успех, защото местните хора обикновено са основните двигатели на иновациите. Жителите трябва да гледат населените си места като лаборатории за нови възможности.
– Виждате ли добри примери за иновации в българските региони, които могат да бъдат ползвани от европейските ни партньори?
– Както споменах, пред 2018 г. страната ви поема председателството на Съвета на ЕС. Една от моите цели бе да разговарям с кметове от различни градове на страната, особено с кмета на София, президента Росен Плевнелиев и няколко министри. Основната тема на дискусията ни бе какви са приоритетите на България за предстоящото предизвикателство. Смятаме, че енергийната ефективност на сградите и добивът на енергия са ключови сфери, в които трябва да се фокусирате. В това отношение добър инструмент са публично-частните партньорства и еврофондовете.
Освен това хората очакват конкретни резултати в кварталите си. Съвместните проекти с Румъния са важни за северните български общини. Те се развиват системно, но трябва да бъдат още повече. Всички градоначалници обещаха, че ще изготвят доклади, свързани с проекти с общини в други държави като подготовка за българското председателство. Искаме да подкрепим инициативи, дело на местни хора, да ги придвижваме бързо и лесно до местните власти, особено в малките и средните населени места. Така се създават добри практики, които могат да послужат за образци и на други държави.
Наблюдавам една много добра тенденция в България – все повече и повече хора, българи и чужденци, работят в IT сектора. Това е бъдещето, трябва да продължите да привличате хора в тази сфера. Експериментирайте с електронното управление, кметовете ви са готови за тази стъпка и вече въвеждат подобни практики. Освен това данъците у вас са толкова по-ниски от където и да било в Евросъюза, поддържайте това предимство. Това интригува чуждите инвеститори.
Скандинавската данъчна система може да научи нещо от България, защото дълго време поддържахме високи нива на данъците. Затова сега имаме проблем – бизнесът се изнася и търси държави с по-ниски данъци. България се ползва добре от програмата за обмен на студенти „Еразъм“, така ваши студенти опознават ЕС, а студенти от други държави разбират, че България има какво да предложи, при това – евтино. Над 1 млн. души са участвали в тази програма.
Рекламирайте България като атрактивна дестинация. Климатът тук е разкошен, предлагате обслужване на перфектно ниво, а магазините ви са отлични. Инвестирайте в образование, иновации и научни изследвания. Така се изграждат човешки ресурси. Те всъщност са най-важният фактор за напредък, така че ако някой политик ви каже „Нямаме достатъчно пари за образование“, не го слушайте. Обществото има нужда да подобри образователната система. Ако направите всичко това, младите българи ще започнат да се завръщат в родината си.
– Споменахте важността на международни проекти, в които българските общини да имат активна роля. Те всъщност подпомагат децентрализацията, защото правят местната власт по-независима от централната. Трябва да знаете, че някои малки и средни общини у нас са във фалит. Как при това положение да участват в проекти?
– Не мислете, че българските общини са единствени в това отношение. Европейските градове твърде често са „затворени“ в собствените си проблеми. Те са толкова фокусирани върху липсата на средства, че не осъзнават колко значим може да бъде приносът на международното сътрудничество за привличане на капитал. В Централна и Северна Финландия също имаме местни власти, които не се справят с намирането на достатъчно средства. Тези региони се учат да ползват децентрализиран начин, за да повишат приходите си, а именно – проекти с общини от съседни държави. Това е начинът общините да стават по-независими от държавен контрол.
Имате много силна дама в Европейската комисия – Кристалина Георгиева. Тя е много добър съветник, до когото кметовете могат да се допитват. Местните управници трябва да разберат, че поведението: “Нямаме пари, помогнете ни”, не е печелившо. Да, Комитетът предлага помощ, както и държавите членки, но това не значи, че кметовете и общинските съвети не трябва да работят активно. Никоя институция няма достатъчно пари, за да финансира безкрайно всеки европейски град.
Четете още в 11-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини
