Инди рокът вече е спечелил стотици хиляди фенове в Западна Европа, а у нас стилът тепърва ще се развива. Силен начален тласък му дава младата банда Hayes & Y – това са Благослав Анастасов – вокали и китара, Радослав Лозански – китари; Ивайло Делев – бас и Денис Холбек – барабани. Свирят заедно още от гимназията, но официално се събират през 2012г., когато решават да превърнат хобито си в професия.
Следват: два краткосвирещи албума: дебютът „Heiz ənd Wai” и актуалният „The Only Thing Worse Than An Overpriced Bottle of Water”; концерт на главната cцена на фестивала Spirit of Burgas пред близо 10-хилядна публика, точно преди Kasabian; мини турне в Англия, три официални видео сингъла. Момчетата продължават с участията си у нас, но вече са част и от клубната сцена на Лондон. Разговаряме с Благослав, за да разберем защо един програмист предпочита риска пред стабилното заплащане и как решава, че никога не би участвал на „Евровизия“.
-Благо, преди да се спрете на непопулярен в България стил като инди рока, лутахте ли се, докато изкристализира предпочитанието ви към този начин на изразяване в музиката?
-Колебания не сме имали, защото всичко се случи много естествено и не е като да сме мислили какъв стил музика искаме да свирим. Свирим такава музика, каквато и слушаме. Като малки слушахме по-стари, класически неща и залитахме към тях. Всеки от нас си има любими групи. За мен лично това са The Who, заедно с другите момчета много слушахме Led Zeppelin. Те също така са и големи фенове на Pink Floyd. The Beatles се подразбират.
Това е, що се отнася до класическите групи, но когато се захванахме сериозно, знаехме, че искаме да правим модерна музика. Сега слушаме Tame Impala, Foals, Empire Of The Sun, The Weekend. Рокът като стил, който ни обединява, никога не е бил предмет на обсъждане – просто си го знаехме.
-Ти си основен текстописец в групата, как се получи така – пишеше повече от останалите или ти се получаваше по-добре?
-Стана така, просто защото аз пеех и започнах да пиша текстовете. Имало е, разбира се, случаи, в които другите са давали идеи, но нямат особен интерес към това. На мен пък ми харесва да го правя, доставя ми удоволствие. Съставянето на текста при нас всъщност е последната фаза от процеса по създаването на песните. Обикновено го правя, след като всичко друго е вече готово. Много по-продуктивен съм с музиката, отколкото с текстовете, тоест по-лесно и бързо пиша музика.
Затова, чак когато една идея стане песен, което отнема доста време, пиша текста. Парчетата обикновено започват с моя идея. Понякога завършвам цялата песен, преди да почнем да я работим с момчетата, а понякога имам само част от музиката и заедно я завършваме. Случва се да тръгваме от идея на някого от останалите и аз измислям вокалната партия. Една песен може да е готова за час, а може и да я влачим с месеци, докато се получи това, което искаме.
-Предполагам, че имате спорове кога нещо е достатъчно удовлетворяващо за всички ви. Има ли лидер при вас или се опитвате колективно да решавате нещата?
-Винаги има някакви различия, но смятам, че гледаме в обща посока и това прави нещата много лесни. Убеждаваме се взаимно и стигаме до компромис. Имали сме моменти, в които трябва да се откажем от някое парче. Бих казал, че повечето не стават песни на групата и сравнително по-малък процент минават през нашата „цедка“. Смятам, че така трябва да бъде. Ако всяка песен, която напишем, минава, значи не правим качествен контрол. Не сме толкова самоуверени, че да си мислим, че всичко, което направим, е злато.
-Преди да решите коя песен става и коя – не, разчитате ли на преценката на близки и приятели, на колеги?
-Имаме тесен кръг от приятели, на които се доверяваме, че няма да ни кажат само хубавото, а ако нещо не става, ще бъдат искрени.
-Получавате ли подкрепа от гилдията, какви са настроенията спрямо вас от страна на други български музиканти?
-Истина е, че преди 2 години се запознахме с Георги Георгиев от „Остава“ и той ни подаде ръка и ни помогна много. Сега вече сме сами. Не работим заедно, но много ценим тяхната подкрепа. Иначе гилдията в България е малка. Познаваме се всички, не съм усетил лоши настроения към нас, а ние се опитваме да подхождаме с уважение към всеки.
-Когато бяхте на първото си турне в Англия, какво беше отношението към вас от страна на хората, с които работихте? Средата е била нова, непозната, сигурно сте имали нужда някой да ви подскаже какво ще се хареса, какво е неприемливо за публиката?
-Не сме го мислили толкова много, просто отидохме, хвърлихме се в дълбокото и си свирихме нашата музика. Това беше много полезен опит защото след това си извадихме изводи и заминахме и вече от няколко месеца живеем в Лондон. Разбрахме, че само това, че си в Англия, нищо не значи – нито е гаранция за пълни клубове, нито нищо. Трудно е, но пък вярваме, че ако останем в България, не можем да постигнем нищо сериозно.
-Там конкуренцията, предполагам, е много сериозна, а тук вашата ниша не е особено запълнена. В такъв случай, защо там, а не тук?
-На Острова има много, много групи, огромно количество. Но доста от тях са на много ниско ниво. Има и банди които са доста добри и са сериозни конкуренти. Просто историята е показала, че в България е невъзможно да се издържаш от музика, ако си рок музикант особено пък с музиката, която ние правим. И в България, и в Англия сме изправени пред предизвикателства.
Доста неща свършихме в България, смятам, че се доближихме много до тавана си. Това, че живем в чужбина обаче, не значи, че сме се отказали да свирим на българската сцена, дори след няколко дни се прибираме да свирим в Бургас и Пловдив.
-Само с музика ли се издържате в момента?
-Не, това, за съжаление, е непосилно за нас в този момент, още повече, че Лондон е изключително скъп град. Налага се да работим и други неща, но целта е в един момент да остане само музиката. Правим различни неща, които ни позволяват да имаме гъвкав график – работим като бармани, като кетъринг персонал.
-Имате ли мениджър и къде свирите сега?
-Имаме участия в различни клубове в Лондон. Някои от тях доста популярни и хубави, например Proud Camden и Dublin Castle. Отскоро работим с един малък английски лейбъл и вече те ще се грижат за това, къде ще свирим.
-Успяхте ли да завършите висшето си образование, преди да заминете?
-Да, всички завършихме висшето си образование. Аз имам специалност „Бизнес информатика“ и след като завърших, работих една година като програмист в София. Взимах доста добри пари и живеех комфортно от тази гледа точка но не се чувствах добре и реших, че сега е моментът да преследвам голямата си мечта. В процеса жертвам някои неща, например пари и комфорт. Смятам, че жертвата си заслужава. Нямам план Б, но ако се наложи, ще си измисля такъв.
-Как реагираха семействата ви, когато си тръгнахте от България, имаше ли съвети, увещания да не заминавате или пълна подкрепа?
-Подкрепиха ни напълно. Имаме страхотни семейства, които много ни помогат и сме им адски благодарни за всичко. Надявам се да ги накараме да се гордеят с нас!
-Очертава ли се ново турне след това от миналата година, което, както разбирам, е било доста успешно?
-Не бих искал да казвам, че е било успешо, макар че би ми било доста лесно да го направя и знам, че много музиканти на мое място биха го сторили. Истината е, че беше опознавателно. Усешно не е било, защото нито сме спечелили пари, нито особено количество фенове. Но беше много полезно и необходимо.
В момента фокусът ни не е толкова върху концертирането, а върху създаването на нов авторски материал. Записахме 3 нови песни в лондонското студио на лейбъла, с който работим, подготвяме пускането им и живот и здраве есента като ги пуснем, ако получат добър отзвук в Англия, ще обиколим страната.
-Каква е тази история с името на втория ви албум – The only thing worse than an overpriced bottle of water (“Eдинственото нещо, по-лошо от надценена бутилка с вода“)?
-Свирихме на един фестивал в България, Wrong Fest. Една твоя колежка беше написала очерк след това, в който беше се възмутила от цената на водата на фестивала и беше казала, че единственото по-лошо е било нашето изпълнение. На нас ни се стори забавно сравнение и решихме, че ще го използваме за име на албума.
-Като стана дума за критика, много хора са негативно настроени към „Евровизия“, особено около политическия скандал с победилата песен на Украйна тази година. Ти проследи ли конкурса, имаш ли мнение по темата?
-Гледахме го тук и гласувахме за Поли Генова, но честно казано, не възприемам този конкурс като нещо сериозно. В Англия също не се гледа така на него. Общо взето го броим само в България и бившите съветски републики. Западните държави пращат някакви изпълнители, колкото да отбият номера. Според мен, Англия участва, защото иначе би имало обществен натиск: “Защо всички други участват, а ние не?“ Има традиция, свързана с конкурса.
Иначе смятам, че българската песен бше доста адекватна за този конкурс и се радвам, че обедини хората до някаква степен. Но за мен мястото на изкуството не е в конкурси. Музиката не е спорт. Тя е субективна и всеки я усеща различно. Не може да се реши по обективни критерии коя е най-добрата песен. Не бих участвал в „Евровизия“, не смятам, че мястото на Hayes & Y е там. Твърде е комерсиален.
-Сигурно си забелязал, че радиата и телевизиите у нас, а и не само, „въртят“ едни и същи изпълнители. Какво смяташ по темата?
-Разбира се, че съм забелязал. Доста е дразнещ този факт. За съжаление, има много малко програми по българските радиа, които пускат интересна музика, а по телевизиите място за музика няма. За мен бше голяма изненада да разбера, че сме спечелили зрителския вот на „Българския топ 40“, но явно на хората им се слушат по-различни неща. Смятам, че в България т.нар. „мейнстрийм“ често отстъпва на ъндърграунда по качество.
-Как млади и все още не особено популярни изпълнители да се преборят с монопола в музиката?
-Като се опиташ да се свържеш директно с хората. Имаме интернет и това е достатъчна медиа. Не са ни нужни радиа и телевизии. Хората ще те забележат, ако продуктът ти е добър.
-Кажи на родните фенове кога ще си идвате пак и ще продължите ли да поддържате тази връзка между България и Англия, да свирите и пред двете публики?
-Идваме си на 3зти юни, същия ден ще свирим в Бургас, в Бар Без Име, а на 4ти юни ще свирим на Капана Фест в Пловдив. Ще се опитаме да се прибираме до България през няколко месеца, това е нашето желание.
