Георги Титюков е заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика” в Община Пловдив. Роден е на 10 октомври 1975 г. в Пловдив. Завършил е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” със специалност “Корпоративни финанси”, магистър е по макроикономика. От 1996 до 2002 г. е работил като старши специалист в район “Централен” в Пловдив, след което в продължение на 5 години е заместник-кмет на района, а от 2009 до 2011 – заместник-кмет с ресор “Децата, младежта и спорта” в Община Пловдив. В предния мандат също бе заместник-кмет “Младежки дейности, спорт и социална политика”, а от август 2014 г. – кмет на район “Централен”.
– Господин Титюков, кои са най-важните проекти в социалната сфера, по които работите?
– В социалната сфера в момента Община Пловдив има одобрени шест проекта. Мисля, че постъпихме много разумно и правилно, кандидатствайки по схемата “Независим живот” с шест проектни предложения, а не с едно. Ако бяхме кандидатствали с едно, там таванът е 500 хиляди лева и много малко хора щяха да получат тази желана услуга. Кандидатствайки през шестте района, успяхме да привлечем ресурс в размер общо на 2.9 милиона лева, което даде възможност много повече хора да се възползват от почасовите услуги. Друг социален проект, за който в началото на юли ще подпишем договор на стойност малко над 700 хиляди лева, е продължение на функционирането на Общностния център на ул. “Вратцата”.
Продължаваме силното темпо от предходния мандат, в който по социални проекти в Община Пловдив бяха привлечени над 16 милиона лева. Предстои по ОП “Региони в растеж” да се направи основен ремонт и модернизация на Кризисния център за жени, преживели насилие. Ще се изгради център за временно настаняване – нещо, което липсва в момента. Сега можем да настаним дете, но не и възрастен в институция, когато има риск. А животът предлага различни ситуации, в които се налага да се настаняват цели семейства. Имали сме такива случаи – мъжът почива, жената остава сама с две деца, на 14 и на 16 години, и е трябвало да намираме временни решения. По ОП “Региони в растеж” ще се реализира още един проект – изграждане на социални жилища. Става въпрос за жилища не за представители на малцинствата, а за хора от всички общности.
– Как върви процесът на извеждане на децата от институциите?
– В Пловдив деинституционализацията върви по план. Беше закрит домът за деца, лишени от родителски грижи “Рада Киркович”, дом “Олга Скобелева” е на санитарен минимум от 20 деца. Малко по-тежко е положението с дом “Мария-Луиза”, тъй като там наистина има една нова база, но пък не се позволява, където има услуга от резидентен тип, да се разкриват центрове за настаняване от семеен тип. Това ни е спорът с Агенцията за социално подпомагане, но се надяваме скоро да го решим. Хоризонтът, в който трябва да се случи това, е доста напред във времето и нямаме притеснения. Много добре работим по проекта “И аз имам семейство” за приемната грижа. Имаме вече над 30 утвърдени приемни семейства, в 25 от тях са настанени деца. Имаме и готови семейства за кризисни ситуации. Такъв случай имаше неотдавна с изоставено дете в детска количка в двора на жилищна кооперация в Пловдив. То беше настанено в приемно семейство и в момента се развива прекрасно, под много добри грижи. Домът за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години също беше реформиран. От стотина деца там в момента има само два центъра за настаняване от семеен тип с по 8 деца. Някои малчугани бяха реинтегрирани в биологични семейства, други бяха осиновени, трети се отглеждат в професионални приемни семейства.
– Пловдив бе първият град, обявен за Европейски град на спорта. Как Общината подпомага развитието на спорта?
– Работим традиционно добре с клубовете, което се вижда и от квотите за олимпиадата – пловдивските спортисти са с най-много квоти за България. Традиционно подпомагаме спортните клубове по няколко направления, по тъй наречената точкова система на базата на резултатите от предната година, за материално-техническо обезпечаване. Стремим се да закупуваме по-едри неща, които клубовете не биха могли сами да си позволят. Купихме тепихи за борбата, специфична настилка за аеробика на стойност 40 хиляди лева, скочище за висок скок за 29 хиляди лева, комплекти щанги за около 30 хиляди лева. Надявам се тази година да успеем да закупим и скочище за овчарски скок за 40 хиляди лева, за да може децата да тренират при най-добри условия. Имаме средства и за спорт от социално значение, а също и за чествания. Традицонен стана коледният бал на спортистите, когато се избират десетте най-добри спортисти на Пловдив. За миналата година първа в града беше Станилия Стаменова, втора – Габриела Петрова. На национална ниво двете отново бяха на върха, Габриела – първа, а Станилия – втора. Така че на фона на общото равнище на спорта в България смятам, че Пловдив си е спортната столица. Отделяме много средства и за спортния календар. Домакини сме на редица престижни състезания. Тази година имахме европейско по фехтовка, предстои европейското по кану-каяк за юноши и девойки, мъже и жени до 23 години. Догодина на Гребния канал имаме и европейско, и световно по фехтовка, европейско по кану-каяк за мъже и жени, световно за юноши и девойки по академично гребане. През септември предстои и световно първенство по борба за ветерани. Опитваме се всяка година да имаме по 4-5 спортни събития от висок международен ранг.
– В Пловдив бе изграден уникален Младежки център в непосредствена близост до Гребния канал. Как се развива той, има ли интерес към него?
– Младежкият център наистина е уникален. Той беше изграден с 2.243 милиона лева безвъзмедна помощ по Финансовия механизъм на европейското икономическо простраство 2009-2014 г., по-известен като Норвежката програма. Това е сграда с РЗП 1600 квадратни метра, която разполага с над 35 места за подслон, с библиотека, интернет зала, заседателна и семинарна зала. Има и 6 съблекални, които обслужват спортната зона, с която Община Пловдив надгради проекта. Площта на зоната е над 8 декара, има 3 футболни игрища с трибуна за 504 зрители, 2 баскетболни, комбинирано за волейбол и тенис на корт, писта за бягане, над 1 декар фитнес на открито, 4 тенис маси. Зоната може да се ползва безплатно всеки работен ден от 8.30 до 17 часа от деца и ученици до 19 години. След 17 часа има тарифа, утвърдена от Общинския съвет, с много приемливи цени – 4 лева на час за тенис на маса, 10 лева за баскетбол и волейбол, 50 лева за футбол, а фитнес зоната и пистата са безплатни по всяко време за всички. Центърът вече се превърна в притегателно място за много млади хора. Тук се събират младежките организации, има клубове по интереси и много младежки инициативи – против омразата, против ранното отпадане от училище и др. Хубавото на тази програма е, че в 8 кръгли маси, част от които все още предстоят, питаме младите хора на възраст между 15 и 29 години какво искат да има в Младежки център и сме гъвкави да правим това, което излиза като предложения от тях самите.
