Петър Ганев е икономист от Иниститута за пазарна икономика (ИПИ). Интересите му са свързани с условията за пазарана конкуренция в България, данъците, климатичните промени, енергетиката, бедността. С него разговаряме за последиците от британския референдум, който реши страната на излезе от ЕС.
-Г-н Ганев, много политици вече се изказаха за излизането на Великобритания от ЕС. Какво е обаче Вашето мнението като експерт по икономическите въпроси?
-Според мен Brexit ще има 2 основни вида последствия – краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочните са свързани с колебанията на пазарите и временният срив на британската лира на големите борси. Въпреки това моите очаквания са, че до няколко дни и със сигурност до края на следващата седмица паундът ще се стабилизира, както и пазарите. Няма предпоставки те да не могат да се справят бързо с подобен шок, вече им се е случвало.
В дългосрочен план ще има големи промени, които предстои да видим, но конкурентноспособността на британската икономика няма да пострада. Производителността на страната не се влияе от референдума, тя няма да бъде засегната по никакъв начин. Да не забравяме, че икономиката на Острова е сред най-силните – втора в ЕС и пета в света. Въпреки че и тя пострада доста от кризата от 2008г., както и всички останали държави и не може да се каже, че е във възход, не вярвам резултатът от референдума да я срине.
-Имате ли представа какви приблизително биха били икономическите загуби за Великобритания?
-Трудно може да се изчисли какви могат да бъдат. Особено покрай кампаниите за и против оставане в ЕС се нароиха десетки проучвания. Убеден съм обаче, че в близко бъдеще икономическият ефект от Brexit ще бъде негативен, макар някой прекалени оптимисти да твърдят обратното. Когато има сътресения на пазарите, това не може да не се отрази на икономиката.
Въпросът е дали отрицателното влияние на вота върху икономиката ще продължи за дълъг период от време. Моята прогноза е, че Великобритания ще се справи. Да, ще плати решението си с няколко месеца несигурност, но ще се стабилизира. Тази несигурност е свързана с все още неясните срокове за преговори, с начина, по който ще се промеят закони. Знаете, че голяма част от тях са свързани с европейските директиви, които след излизане от ЕС Острова вече няма да спазва. Тази цена обаче не е непосилна.
-Това, което казвате, е интересно на фона на някои твърдения, според които лондонското сити може да загуби блясъка си след Brexit. Възможно ли е световни компании със седалища там да се преместят и така да навредят на имиджа, съответно – на влиянието на ситито?
-Това е много спорна тема. Не мисля, че ще има драматичен отлив от ситито, макар че някои може и да се преместят. Международните консорциуми искат да имат достъп не само до единния пазар на ЕС, но и до огромния британски пазар. Но различни транзакции, немалка част от дейността в ситито, трябва да бъдат под погледа на Европейската централна банка. Ако Острова наистина напусне Съюза, те ще трябва да се прехвърлят към континентална Европа, за да продължат да бъдат регулирани от банката. Част от оборотите ще бъдат изтеглени, но това няма да има срутващ ефект върху икономиката.
-Как ще повлияе резултатът от референдума на ЕС?
-Това ще стане в 2 посоки – първата е свързана с възхода на популизма, който е видим в целия Европейски съюз. Ще се чуват все по-силно гласовете, които се опитват по един или друг начина да дестабилизират общността, защото целят нейното разпадане. Те вероятно ще се чуят дори в България. Никак няма да се учудя, ако се появят подобни статии в медиите или политически идеи. Не е ясно обаче в каква степен тези неща могат да повлияят върху настроенията на българите.
Другата последица от Brexit за ЕС е, че Съюзът ще се промени. Това трябва да стане, тъй като резултатите от референдума са ясен сигнал за необходимостта от реформи. Когато един от най-големите ти членове ясно заявява желанието си да напусне, би било изключително глупаво да се правиш, че нямаш проблеми и да продължаваш постарому. Промените обаче ще траят с години. За нас е важно да следим ситуацията и да разберем как тя ще засегне България, за което ни трябва още време.
-Когато Острова се изтегли от ЕС, ще има ли това ефект за по-бедните държави, за които тя е била донор?
-Има умерен риск за това, но основният позитив, който Съюзът има във връзка с Великобритания, не са парите, а преди всичко отворен голям пазар. Нямаме причина да очакваме, че страната ще затвори пазарите си за членките на ЕС, нито че ЕС ще направи това. Свободните търговия и придвижване би трябвало да бъдат върховни ценности, които да надскачат Европа. Виждаме, че пример за това е Швейцария – тя се слави със свободно придвижване на стоки, хора, капитали и няма причина същото да не важи и за Обединеното кралство. Не вярвам в тези отношения да настъпи коренна промяна.
-Не е ли логично обаче да предположим, че ЕС, засегнат от народното допитване, ще се постарае да направи процедурата по Brexit възможно по-дълга и сложна, за да „накаже“ британците и това да утежни още повече отношенията „Великобритания – ЕС“?
-Разбирам тази теза, но не би трябвало да разсъждаваме за Brexit-a в контекста на семейна кавга. Не става дума за засягане на чувства, а за икономика и политика. От гледна точка и на икономистите, и на политиците е най-добре да има икономическа интеграция между двете страни в конфликта. Най-вероятно разумът ще надделее. Не е далновидно някой да се прави на намусен.
Ще има главоболия за хората, които ще договарят напускането и условията по него, но това е неизбежно. Те ще трябва да си пият хапчетата за глава, сигурно е. Като цяло не можем да смятаме, че едните ще се сърдят на другите до безкрай и че цупенето ще възпрепятства търговските връзки. Не е сериозно.
-Кризата в Евросъза обаче вече се усеща реално – британският премиер Дейвид Камерън подаде оставка. Дали назряват подобни процеси в други държави, ще наблюдаваме ли коренна трансформация или разпад на европейската идея?
-Възможно е да има подобни процеси. Важно е да тръгнем оттам, че европейският проект е базиран на концепцията за мир и свобода в Европа, които да водят към просперитет. Дълго време схващането бе, че това е възможно само и единствено в рамките на ЕС във вида, в който той съществува сега. Британският референдум обаче показа, че това не е точно така или поне не за всички. Мир и свобода може да има и без огромна бюрокрация, без тежки вътрешни финансови трансфери. Дори Brexit в крайна сметка да има деструктивен ефект върху ЕС, това не значи, че мирът, свободата и просперитетът изчезват.
-Каква е Вашата лична позиция като гражданин – беше ли правилно Великобритания да гласува за напускане на ЕС?
-Мисля, че това бе въпрос, който не може да се реши с анализ на дефицит, растеж и т.н. – той не е технически, а политически и социален. И двете опции – за напускане и за оставане, имат своите минуси. Голямата разделителни линия вече е между тези, които приемат резултата спокойно и онези, които са шокирани. Аз не подхождам с особено притеснение, защото за мен ЕС не изчерпва Европа.
