От последната ХIX национална среща на финансистите от общините стана ясно, че местната власт иска между 5 и 10 години преходен период за въвеждането на новия метод за определяне на такса смет. В края на април Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на изменение на Закона за местните данъци и такси, чиято цел е да промени сегашната методология, така че да се плаща за реално количество отпадък. В момента се използва данъчната оценка на имота, което натоварва фирмите за сметка на домакинствата. За целта “Kmeta.bg” разговаря със зам.-изпълнителния директор на НСОРБ Емил Савов, който сподели как и кога, според него, е най-справедливо да се въведе новият метод за определяне на такса смет.
– Г-н Савов, следващите три години, в които трябва да се промени базата за изчисление на такса битови отпадъци удължаване на срока ли е или преходен период?
– Това, за което два пъти удължаваме срока за внасяне на промените, е за алтернатива на данъчната оценка и за нея няма отлагане. Ще разтеглим във времето обаче ефекта от тази промяна, за да стане тя по-поносима за гражданите. Тоест, за да не се получи това, което колеги казаха – в селска къща от 20 лева досега таксата да стане 300 лева, ако минем на основа площ (Разгърната застроена площ или РЗП – б.а.). А плащане на площ, знаете е толкова несправедлива основа, колкото и данъчната оценка спрямо това, което генерираш като боклук. Но ще се използва в преходния период, тъй като е информационно осигурена – във всяка данъчна декларация е вписана колко е площта и данъчната оценка. Преходният период, за които се говори, е три години – 2017-та, 2018-та и 2019-та година. В този период площта ще бъде възможно да се ползва като алтернатива на данъчната оценка. А другото е по-скоро не толкова преходен период, колкото помагане на хората да поемат по-леко предстоящото увеличение.
– Какво имате предвид?
– Знаете, че в по-голямата част от общините бизнесът плаща лъвската част от такса битови отпадъци. И всяка промяна, насочена повече към количеството, означава намаляване сметките на бизнеса и увеличаване сметките на гражданите. И за да не се получават тези скокове да са шокови, тъй като всякакви изследвания сочат, че когато говорим за данък или цена в магазина повече от 10%, не се преглъща от хората. Така че това е една защита. Сметките може и да растат, неминуемо ще растат, но да е с темпове, поносими за хората. Това са двете неща, за които говорим, но не и за отлагане на цялата промяна.
– Тоест, по-плавно ще расте таксата?
– Да, там където ще расте, да не може да расте шоково.
– Доколко общините ще имат избор каква основа да изберат?
– Изборът ще е изцяло техен.
– А на досегашната база данъчна оценка могат ли да си останат?
– Не, точно в това е смисълът на промяната. От 2017-та не могат да останат на данъчна оценка. Имаме съгласие тя да може да остане само като компонента от таксата за общите площи, но за сметосъбиране и сметоизвозване няма да остане данъчната оценка.
– Какво очаквате да бъде чуто от правителството като искане на общините и до каква степен общините преди да си направят методиката зависят от този законопроект?
– Зависят изцяло, защото той трябва да определи алтернативните основи на данъчната оценка. Спор няма, че количеството е водещо. Но сега, тъй като правим прекалено рязка стъпка за смяна на модела, основното, което искаме и има определена чуваемост, е да дадем възможно най-широка палитра от алтернативи, от които общините да избират. Само общините избират, никой друг. От бизнеса в тези спорове настояваха наборът от основи да бъде минимален. Стигнахме обаче до съгласие, че местното самоуправление е набор от възможни избори и никъде не е казано, че един модел трябва да работи навсякъде, опазил ни Господ! Отказваме се от наредба на Министерски съвет, тъй като нито има време за нея, нито смятаме, че ще я направят по-добре от местните наредби. Вместо да чакаме наредба от МС, всяка община си запрята ръкавите и си прави различни сценарии от основи, когато бъде приет законът.
– На практика РЗП може да се ползва за основа само през преходния период от трите следващи години, а след този преходен период и тя няма да може да се използва, така ли е?
– Да, основите след това трябва да бъдат насочени главно към количество, независимо дали е индивидуално измерено или на сграда, и на брой ползватели, тъй като в крайна сметка ползвателите правят боклук. Нали това е принципът “замърсителят плаща”!?
– А как ще се отрази променената основа за изчисление върху сключените дългогодишни договори за сметосъбиране?
– Няма голяма връзка между това как се събира таксата и как се плаща на изпълнителя. Ако приемем, че на изпълнителя се плаща на база реални разходи, а така би трябвало да бъде, как тези разходи се осигуряват от ТБО-то няма нищо общо с плащането на изпълнителя. Тоест, дали ще съберем 40% от граждани тази година и 60% от бизнеса или 60% от гражданите и 40% от бизнеса това не касае изпълнителя.
