Мария Габриел е член на Европейския парламент от групата на ЕНП/ГЕРБ от 2009 г. Ръководител е на българската делегация в Групата на ЕНП в ЕП и зам.-председател на Групата на ЕНП по въпросите на Средиземноморието, Близкия Изток и Северна Африка. От октомври 2012 г. е зам.-председател на ЕНП Жени.
Мария Габриел е единственият български евродепутат, печелил два пъти престижната награда „Евродепутат на годината”. През 2016 г. е носител на приза в категория „Международно развитие”, а през 2013 г. е удостоена с отличието в категория „Равенство между половете”. Освен това през 2015 г. печели наградата за евродепутат, защитник на социална кауза, за ангажимента й в борбата с насилието над жените.
В Европейския парламент работи в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, Комисията по външни работи и Комисията по правата на жените и равенството между половете. Член е на Делегацията в Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и зам.-член на Делегацията за връзки с Арабския полуостров. Посветила е работата си на няколко приоритетни области: съгласуваност на външните и вътрешните политики на ЕС, миграцията, визовата политика, отношенията със Средиземноморието, Африка и Близкия Изток, правата на жените.
С нея разговаряме за напускането на ЕС от страна на Великобритания, за бежанската криза и човешките права в Турция.
-Г-жо Габриел, как и кога трябва според Вас да излезе Острова от Европейския съюз?
-Референдумът във Великобритания е исторически момент за ЕС. Следва да си вземем поуки от ситуацията и анализираме причините за негативните настроения на тази част от британските граждани, които гласуваха за излизане на Великобритания от ЕС.
Стана ясно, че Европа се нуждае от промяна. Но промяна, която да я подобри, а не да я унищожи. Периодът на несигурност не трябва да е прекалено дълъг – това ще бъде във вреда и на двете страни. Виждаме вече отражението на вота върху самите британци-британският паунд загуби светкавично стойност, Обединеното кралство е без лидер, шотландското правителство се готви за втори референдум за независимост.
Имаме нужда от сигурност и справедлив процес. Това изискват интересите на вече 444 милиона европейски граждани. Не бива да допускаме да текат паралелни преговори за специален статут, защото това би дало силни аргументи на евроскептици и на популисти. Като Европейски съюз трябва да останем единни.
-В някои държави, например Великобритания, доскоро важаха ограничения за мигрантите от български и румънски произход, които дори не позволяваха на сънародниците ни да работят там. Същите тези държави в момента приемат десетки хиляди мигранти от Близкия Изток, голяма част от които не са квалифицирани и не притежават нужните познания за културата на страните, в които отиват, като ще разчитат на социални помощи за преживяване. Свидетели ли сме на двоен стандарт според Вас?
Не бихме могли да смесваме двете ситуации. Договорите на България и Румъния за присъединяване към ЕС даваха право на старите 15 държави-членки на Съюза да наложат ограничения за срок от не повече от 7 години пред достъпа на българи и румънци до трудовите им пазари, който изтече на 1 януари 2014 г., и гражданите на двете държави вече имат свободен достъп.
Ситуацията с бежанците е коренно различна – тя е бягство от война и конфликти, от борба за съхраняване на живота. Всички европейци имаме морално задължение да помогнем на тези хора. Иначе е доказано, че ако са добре и бързо интегрирани мигрантите, те могат да допринесат за по-доброто функциониране на пазара на труда и да помогнат за справяне с демографските предизвикателства, пред които са изправени повечето западноевропейски държави. Интеграцията е двупосочна улица и добре обмислените мерки могат да доведат до ползи и за приемащата страна, и за мигрантите.
-Депутатите в Германия приеха закон, който постановява мигрантите да преминат през 600-часов езиков курс и през обучение по култура, което да им разясни правилата на поведение в държавата. Ако не изкарат курсовете докрай и не усвоят материала, те ще получават минималните социални помощи. Смятате ли, че подобна практика е приложима и в България?
-Политиките в областта на интеграцията до голяма степен са национална отговорност. Както Германия, така всяка друга държава членка може да постанови правила съобразно ситуацията на собствената си територия. Въпреки това, понастоящем повечето държави членки са изправени пред сходни предизвикателства и затова ЕС обмисли механизми за предоставяне на политическа, оперативна и финансова помощ в подкрепа на усилията им.
На 7 юни Европейската комисия представи План за действие на ЕС относно интеграцията с обща политическа рамка и мерки за подкрепа, които да подпомогнат държавите членки да укрепят и доразвият националните си политики за интеграция на граждани на трети страни. Предлагат се действия в ключови области като образование, заетост, професионално обучение, достъп до основни услуги, както и различни мерки за социално приобщаване.
Разходите за интеграция, направени днес, ще донесат повече ползи в дългосрочен план и ще са по-малко в сравнение с цената, която ще има една неуспешна и несъстояла се интеграция на пристигащите в Европа мигранти. От съществено значение е мигрантите да споделят фундаменталните ценности на Европа и това следва да е валидно за всички държави-членки.
-Споразумението между ЕС и Турция включва условието за един върнат от егейските острови в Турция сирийски бежанец, от Турция в страна от ЕС да бъде пренастанен друг сирийски бежанец. Пред френския вестник Le monde професорът по бежанско право Серж Слама от Университета в Нантер коментира, че това условие отключва правен казус: то не е в синхрон с Женевската конвенция, според която търсещите закрила не могат да бъдат връщани обратно от държавата, от която искат тази закрила. Как ще коментирате това?
ЕС ясно декларира, че всички молби за убежище ще бъдат обработвани индивидуално от гръцките власти и е предвидено право на обжалване. Всички новопристигащи на гръцките острови незаконни мигранти от Турция ще бъдат връщани в Турция. Това ще се осъществи в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право, като по този начин се изключва всякакво колективно експулсиране. Всички мигранти ще бъдат под закрила в съответствие с приложимите международни норми при спазване на принципа на забраната за връщане.
Това ще бъде временна и извънредна мярка, която е необходима за прекратяване на човешкото страдание и за възстановяване на обществения ред. Мигрантите, пристигащи на гръцките острови, ще бъдат надлежно регистрирани и всяко заявление за убежище ще бъде обработвано индивидуално от гръцките власти в съответствие с Директивата за процедурите по убежището, в сътрудничество с Върховния комисариат за бежанците на ООН.
Мигрантите, които не кандидатстват за убежище или чието заявление се счита за неоснователно или неприемливо, ще бъдат връщани в Турция. Всички тези договорености са с цел да се сложи край на незаконната миграция от Турция в ЕС, да бъде разбит бизнес моделът на контрабандистите и на мигрантите да бъде предложена алтернатива, за да не излагат на опасност живота си.
-Какви са критериите, по които се решава в коя държава от ЕС да бъдат пратени идващите от Турция мигранти? Ще бъдат ли пращани те у нас и има ли лимит в това отношение?
С подкрепата на Комисията, агенциите на ЕС, държавите-членки, както и Върховния комисариат на ООН за бежанците бе създаден механизъм, който да гарантира своевременното изпълнение на схемата за презаселване на принципа „един за един” от Турция в ЕС.
Що се отнася до България, според заключенията от 20 юли 2015 г. на представителите на правителствата на държавите-членки на ЕС, страната ни трябва да приеме тази година 20, а през 2017 г. – още 30 чужденци. Съгласно споразумението между ЕС и Турция от 18 март 2016 г., България трябва да презасели общо 40 лица през тази и следващата година.
Доскоро повече от половината (16 800 към 20 април 2016 г.) от общо договорените първоначално 22 504 места са на разположение, въпреки че част от тях ще бъдат използвани и за премествания от Ливан и Йордания. Докладът на ЕК от преди две седмици относно напредъка в изпълнението на споразумението на ЕС и Турция дава данни, че от Турция в ЕС са презаселени общо 511 сирийци на принципа „един за един“ (допълнителни 408 след първия доклад относно напредъка), което надвишава значително броя на върнатите мигранти от Гърция в Турция.
Важно е да се отправи ясно послание, че ще бъде предоставяно убежище на всички, които имат нужда от такова и че в същото време има солидарност между държавите членки, за да може максимално справедливо да бъде разпределена тежестта на настоящата миграционна криза.
-Когато споразумението с Турция бе подписано, ЕС заяви, че очаква страната да спазва „демократичните ценности“. Има ли ЕС механизъм извън официалните декларации, по който да принуди Турция да прекрати или сведе до минимум нарушаването на човешките права (преследването на кюрдите, убийствата с камъни без съд и присъда, уволнения и затвор за журналисти и пр.)?
-ЕС чрез своите институции, в това число Европейската комисия и особено Европейския парламент, следи отблизо развоя на политическите събития в Турция. Турция е стратегически партньор на ЕС и като такъв отношенията са базирани на диалог и сътрудничество, а не на принуждаване. ЕС очаква от Турция да спазва най-високите стандарти по отношение на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на основните права и свободи, включително свободата на словото.
