Георги Вулджев е главен редактор на Експертен клуб за икономика и политика. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика, икономически анализатор в CEEMarketWatch.
-Г-н Вулджев, последните промени в Кодекса за социалното осигуряване, които социалното министерство публикува за обществено обсъждане, ще успокоят ли тревогите около втория стълб на осигуряване?
-Беше ясно, че промените, които касаят втория стълб на пенсионното осигуряване, ще бъдат в този вид още към края на миналата година. Тогава се обсъждаха тези промени, които виждаме сега публикувани за обсъждане в Кодекса за социално осигуряване. Става въпрос за три варианта на изплащане на пенсиите на работещите, родени след 1959г. Единият е да се изплаща пожизнено втората пенсия, другият е разсрочено плащане на средствата по индивидуалната партида на всеки осигурен и еднократно изплащане на средствата по индивидуалната партида. Първите осигурени във втория пенсионен стълб ще придобият право на допълнителна пожизнена пенсия за старост през 2021 г. за жените и през 2024 г. за мъжете. Тези идеи бяха изговорени от експертите, които са наясно с пенсионното осигуряване и в крайна сметка в момента ги виждаме като законови промени. Имаше известно забавяне при прилагането на предложенията, но се надявам да няма проблеми при изплащането на допълнителните пенсии.
-Чисто потребителски как стои въпросът с втория стълб на пенсионното осигуряване, защото от години има сериозни призиви хората да си изтеглят парите от частните партиди и да ги прехвърлят в НОИ?
-Инициаторът на тези призиви беше бившият финансов министър Владислав Горанов и през 2014г., а и през 2015 г. се създадоха възможности пенсионерите да имат право да си прехвърлят партидите от втория стълб към НОИ – нещо, което преди не можеха да направят. Цялата тази дискусия, в която се включват хора, които подканват това прехвърляне да стане, подвежда, защото не разкрива цялата картина около допълнителното осигуряване. Подозирам, че причината за това активно приканване за прехвърляне на пари от частните фондове към НОИ е желанието да се покрие дефицита в НОИ. Защото в социалното осигуряване има голям дефицит,, който ще стане още по-голям с кризата и това прехвърляне ще неутрализира дефицита в НОИ. Когато политици говорят за такова прехвърляне, не може да се приеме, че го правят съвсем безкористно, защото те все още не са намерили начин как да оправят дефицита в първия стълб и се чудят как да се справят. По отношение на самите пенсионери в момента ситуацията е такава, че първите, които ще се пенсионират догодина, ще взимат по-голяма пенсия, ако и двете им партиди са в НОИ. Това са първите сметки и те най-вероятно са верни. Причината е, че има голям процент на редукция, когато се осигуряваш и в частен фонд, и в НОИ. Пенсията за втория стълб се редуцира с ниво, което е твърде високо и то трябва да бъде коригирано. Вноските във втория стълб са 5%, а пенсията от този стълб трябва да е 20%. От друга страна, не трябва да се забравя, че вторият стълб действа само от 2001г. Т. е събирани са пари от 20 години, което е наполовина на трудовия живот и нормално те да са по-малко от парите, които са събирани 40 г. в НОИ. След близо едно десетилетие картината каква доходност предоставят частните фондове ще е по-обективна.
-Не са ли правени изчисления, когато са приемани такива решения?
Правени са и е било заложено вноските към втория стълб да се увеличават, както и вноските към пенсионното осигуряване, но чисто исторически се случиха други неща. Правителството на Тройната коалиция спря растежа на вноските и оттам нататък се прекъсна планирания ход на реформата. Винаги има политически риск, когато се прави такава реформа.
-Може ли да се каже, че проблемът с втори стълб на осигуряването е политически?
-Да, донякъде е и политически. Самите частните пенсионни фондове не са безгрешни и също не управляват по най-добрия начин парите. Според мен има регулаторен проблем и регулаторната рамка за частите фондове не е адекватна. Във втория стълб има много ниска конкуренция, защото има малък набор от фондове, които имат контрол над пазара и е трудно да се влезе в този сектор. Когато у нас се появяват нови финансови инвестиционни институции в България, те никога не се насочват към пенсионното дело, защото това е ограничен сектор, захванат от определени съществуващи дружества и е почти невъзможно да се влезе в него. За който и да е сектор не е добре да има такова ниско ниво на конкурентност и отвореност. В дългосрочен план това винаги води до нискокачествена услуга. Друг проблем е, че самите фондове не могат да предлагат много и различни пенсионни продукти и те помежду си на вътрешно ниво нямат опцията да се конкурират по-сериозно. Стандартът е за всички видове инвестиционни продукти да има диференциране по възраст. Не може на един човек, който е на 30 г. и един човек, който е на 60г. парите да се инвестират по идентичен начин, а в момента регулаторната рамка у нас казва, че точно така трябва да се прави, което е абсурдно и носи по-ниска доходност за осигуряващите се лица. Затова има нужда от промяна.
