Евелина Славкова е социолог и политически анализатор. Завършва бакалавър по социология и магистър по Политически мениджмънт в СУ „Св. Климент Охридски“. Съосновател на Изследователски център „Тренд“.
– Г-жо Славкова, надделя ли страха от заразата от коронавируса над страха от икономическите последици?
– Определено страхът, свързан с разпространението на коронавируса, продължава да е на високи ниви и тревогата се увеличава, но нашето проучване, което публикувахме, показва, че страхът от икономическите последици са достатъчно големи и надвишават страха от зарязване. 42% от хората, които сме анкетирали през ноември посочват, че нямат спестявания срещу 24%, които отговориха по този начин през месец май. Все по-ниски са дяловете на хората, които твърдят, че могат да издържат само със спестявания. Фактът, че мнозина загубиха работата си и това влияе върху икономическите параметри, както и допълнително усилва страхът в българското общество.
– Кога хората очакват да се върнем към нормалния начин на живот?
– Изключително висок е делът на хората – 30%, които не могат да преценят кога ще се върнем към нормален начин на живот. Високи са дяловете на хората, които смятат, че ще е необходима повече от година, за да се нормализира животът. Най-общо може да кажем, че в българското общество има силна тревожност и страх от икономически последици, независимо, че се предлагат различни мерки за подпомагане на хората, които си губят работата или излизат в неплатен отпуск, както и че се подпомага бизнеса.
– Каква е подкрепата за евентуален локдаун, какъвто вече преживяхме през пролетта?
– Само 12% от анкетираните подкрепят такава мярка, докато през април съгласните с нея бяха 55%. Моят анализ показва, че този нисък процент на подкрепа се дължи не толкова на недоверие, че вирусът съществува, а на страх от икономическите последици. В публичното пространство достатъчно се обсъжда тревожната ситуация със здравната система и с невъзможността тя да се справи с растящия брой заразени и болни хора, но въпреки това хората не искат локдаун. Само 36% подкрепят затваряне на заведенията. Делът на неподкрепящите затварянето на детски градини и училища е над 50% и това се дължи на факта, че хората от 30 до 39 г., които са родители на деца, са по-несъгласни с такива мерки, защото им се налага да работят и не могат да се грижат за децата си вкъщи.
– Прави впечатление, че е сравнително нисък делът на хората, които заявяват, че ще се ваксинират, ако ваксината бъде пусната на пазара. Защо?
– Действително 26% обявяват, че ще се ваксинират, а 45% казват, че няма да се ваксинират. Ние сме правили и други изследвания, които показват недоверие във ваксините и като цяло силни антиваксърски настроения в българското общество. Има и чисто субективни причини за тази предпазливост– хората искат да видят как действа ваксината, преди да си я сложат. Искат да се убедят в нейния ефект. Прави впечатление, че жените са по-колебливи дали да се ваксинират, отколкото мъжете. Антиваксърството като цяло обаче е тревожна тенденция, ние направихме ново проучване на тази тема и скоро ще публикуваме резултатите от него. То е за конспиративното усещане в българина относно COVID-19. Висок е процентът на хората, които смятат, че чрез тази ваксина ще бъдат чипирани, за да бъдат управлявани по един или друг начин. Това усещане подхранва антиваксърските настроения у нас.
