Повече от два века легендата за несметното богатство на легендарния Вълчан Войвода стряска съня на иманярите от всички краища на страната. Търсачите на съкровища дупчат Странджа от всички страни, с надеждата да открият поне част от имането. Великият хайдутин, който върлувал в Странджа притежавал купища злато. Съкровищата си заровил на тайно място в планината и оставил за потомците си карта, на която е посочен трезора. Вълчан имал несметно богатство, натрупано от нападения над османски и български чорбаджии. Самият той бил запален иманяр. Легендата разказва, че открил в една от пещерите на Странджа огромно антично съкровище, оставено от времето на траките.
Богатството му било толкова голямо, че войводата Вълчан поискал да плати Руско-Турската война. Сто години преди Освобождението, хайдутинът проводил свои хора при руския император. Пратениците казали на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил няколко десетки тона злато, с които да плати свободата на България. На хората си заръчал да предадат, че имането ще стигне Русия веднага след войната натоварено на влакови композиции. И до днес старите хора в Странджа предават от уста на уста невероятните легенди за подвизите на Вълчан. “От баща ми знам, а той от неговия баща, че Вълчан войвода проводил хабер на руския цар. Казал, че е готов да плати цялото мурабе за войната – заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жалост руският цар не се наел да започне война.
Или не могъл да повярва, че един хайдутин може да има такова имане”, разказва 80 годишният дядо Христо от странджанското село Стоилово. Животът на легендарния хайдутин преди години са проучвали известните краеведи на Странджа – Георги Поп Аянов и Горо Горов. Двамата са събрали всички митове и легенди около Вълчан. За него се говори, че е дарил част от парите си за построяването на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Историците свързват родословието му с двама други известни хайдути – Момчил войвода и Стефан Караджа.
Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но е намирал стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел — да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина и ги издържал, за да има учени хора след Освобождението. Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България. Той умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин.
Името му е познато не само в Странджа, но и в Сакар, централна и източна Стара планина, че даже и на места в Северна България. Живял в края на 18 и началото на 19 век- време на отслабена централна власт и хаос в европейската част на тогавашната Османска империя. През тези смутни години са бродели не само хайдушки чети създадени от онеправдани българи, но и разбойнически групи и кърджалийски орди, които опустошавали всичко по пътя си. Смес от всичко това вероятно е била и дружината на Вълчан войвода. Легендите разказват, че той трупал съкровища за да създаде организирано движение за създаване на независима територия в Странджа.
Родното място на хайдутина и до днес не е известно. Историците спорят за три различни селища в района на Малко Търново, като едното днес попада в турска територия. В спора превес взема версията, че е роден в с. Делиево, на 5 км. От Малко Търново, което днес вече не съществува. Най-ранните исторически извори свързват младите му години със селата Тагарево (днеш. Вълчаново) и Факия. От там произхожда и бащиният му род Бимбеловци които са наследници на свирепият Момчил войвода, загинал през 1345 г в битка с турските войски. От същия род произлиза и прочутият Стефан Караджа.
Техният далечен роднина Вълчан наследил буйният им и непокорен нрав. Четата си събира когато е само на 18 години. Страстна, но нещастна любов го накарала да грабне оръжие и да се опълчи на турските поробители. Преди да поеме по хайдушките пътеки, Вълчан бил пастир и кротко пасял бащините овце край родното си село. По това време младежът залюбил хубавицата Рада, която била най-личната мома в селото. Решил да я поиска за жена от баща й. Щом изпратил сватовете обаче и се разчуло за бъдещия годеж, местният субашия скочил като попарен. Турският началник отдавна бил хвърлил око на момата и бързо се саморазправил с ухажора й.
Той изпратил заптиета да приберат Вълчан в конака и наредил да го пребият жестоко. Заплашил го, че ако погледне още веднъж Рада ще го убие. След това отвлякъл хубавицата и я взел за жена в конака си. Тази любовна драма преобърнала живота на кроткия пастир. Вълчан бързо зарязал овчарлъка, твърдо решен да се опълчи на субашията-насилник. Събрал няколко младежи, набавили си оръжие и хванали гората. Първата задача, която поставил на скромната си дружина била да убият изедника, който му отмъкнал изгората. Една нощ въоръжени до зъби, младите хайдути го нападнали и го убили в дома му. После взели Рада със себе си.
Малко след това обаче започнало сражение с турска потеря при което красивата мома била простреляна и умряла. След трагичната й смърт Вълчан ослепял от ярост. Решил да мъсти наред за поруганата чест и отнетия живот на любимата си. Събрал още по-голяма чета и наредил наказателни наказателни акции срещу турски управници в цяла Странджа. Вземал главата на всеки друговерец, който дръзнел да безчинства в планината. Основното занимание обаче на дружината били обирите на султанските хазни. Легендата разказва, че Вълчан имал безценен помощник- турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до длъжност секретар на султана. Той бил неговия ятак във вражеския лагер и го осведомявал за движението на хазните и маршрута на керваните.
Щом получавал нужната информация, Вълчан завардвал проходите с другарите си и нападал от засада. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, пълни със злато. По-голямата част от плячката те скривали в тайни пещери, а за себе си оставали само толкова, колкото да преживеят студените зими, които изкарвали обикновено в Цариград под пълна нелегалност. Според една легенда султанът дотолкова се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари- махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал в немилост и заверата му с Вълчан била разкрита. За да спаси главата си, ятакът избягал от Цариград посред нощ, преди да чуе смъртната си присъда. Не след дълго обаче смъртта го застигнала в лицето на Вълчан. Войводата не простил на приятеля си, че отвлякъл и насилил българска девойка и го посякъл. Народните предания описват легендарния хайдутин като висок и едър мъж с черна дълга коса и светли гълъбови очи, които пронизвали като стрели.
Многобройната му чета била прочута в цяла Странджа планина. Под негово командване били 70 души. Набезите им били познати в цяла Източна България. Най-близък съратник на Вълчан станал поп Мартин. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо пък става по-късно байрактар на Инджето. Според историците през 1811 г Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев в Букурещ. Има данни, че войводата е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България и е финансирал бунтовническото дело.
На него се приписва и градежа на каменния мост на река Резовска. Странджанските легенди мълвят, че Вълчан войвода събирал съкровища не само от турските бейове, но е намирал стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел — да бъде за освобождението на България.
Съкровищата на Вълчан войвода
Безброй са преданията за несметното имане, което Вълчан войвода скрил на различни места. Не по-малко са и търсачите му в продължение на вече 2 века. Според преданията, хайдутинът укрил съкровищата си в няколко тайни пещери. Като откриели подходящо място за трезор, хайдутите вземали със себе си дюлгери с инструменти, но ги водели дотам със завързани очи. Приготвяли мястото, оставяли парите и отново със завързани очи ги връщали там, откъдето са тръгнали. Едно от главните скривалища на Вълчан била “Снеженицата” -гориста местност с голяма пещера в землището на с. Карадере, сега в Турция. Той хайдутувал дълго време – над 20 години. По разказ на архимандрит Рафаил Вълчан войвода доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си, но кога точно е умрял – не се знае. Негови внуци идвали няколко пъти в България с карта като най-много търсили място на което били закопани владишка корона и кръст с честното дърво. Според дядо им – те били най-ценните. Предполага се, че става въпрос за короната, жезъла и кръста на гръцкия владика в Одрин който бил убит защото издал на турците дружината на Вълчан. Дали са открили нещо, така и не се разбрало.
Съкровището на Вълчан войвода все още се търси на много места в страната – в Странджа, в Стара планина и къде ли още не. Една иманярска легенда пък гласи, че златото и скъпоценните накити, които струват цяло състояние, са в морска пещера, до галериите на която се достига само след като се премине през поредица от тесни наводнени тунели- изпитание дори и за най- опитния водолаз.
Друга мълва твърди, че съкровището е било открито още преди 40 години край устието на река Ропотамо.
През 1970 година в Приморско пристигнал специално изпратен екип от представители на тогавашната власт. Те се установили в града и в продължение на няколко седмици обикаляли с металотърсач гората около блатото Аркутино, района край залива “Перла” и брега на морето между устието на река Ропотамо и Маслен нос. Разпитвали местните хора надълго и нашироко какво са чували за имането на легендарния хайдутин. Така те стигнали до един свидетелски разказ. Спомените на хората са запазили само малкото име на човека, който според тях разкрил тайната на съкровището и как да открият златото.
Той се казвал Яни и имал лодка и колиба в устието на река Ропотамо. В онези години Яни разказвал на мнозина, че лично се познавал с участник в заравянето на хайдушкото съкровище в района- един от най- близките съратници на Вълчан Войвода. Повечето хора не вярвали на историята му. Яни обаче упорито твърдял, че е научил тайната за това къде е скрито имането, от вече много възрастен някогашен хайдутин. Според клетвата, която четникът бил положил, той не трябвало да опоменава точно мястото, където е нужно да се копае, за да се извади имането. Посочил само приблизителното му местоположение.
Разочарован от недоверието на всички, Яни решил да довери тайната си на търсачите с металотърсача. Една нощ ги завел там, където мислел, че е скрито имането и те изкопали в земята голям трап. Още на следващия ден, мистериозните посетители си заминали и никога повече не се появили.
Няма очевидец, който да желае да потвърди или отрече намирането на съкровище или каквито и да било други ценности по време на златотърсаческата акция. Случката обаче накарала местните хора да повярват, че именно внезапно появилите се хора , представили се като емисари на властта, са намерили това, което търсят и са си заминали с него.
Никой не може да каже и каква част от тази история е истина. На нея със сигурност не вярват съвременните иманяри, чиято фантазия не им дава покой и те продължават упорито да търсят имането на Вълчан войвода, за което легендите разказват.
стта, са намерили това, което търсят и са си заминали с него.
Никой не може да каже и каква част от тази история е истина. На нея със сигурност не вярват съвременните иманяри, чиято фантазия не им дава покой и те продължават упорито да търсят имането на Вълчан войвода, за което легендите разказват.
