Днес православната църква почита паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски, който е част от културната и религиозна ни идентичност, както и на преподобния Евтимий Велики, който е живял през V век.
Евтимий Велики се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. В 423 година Евтимий се уединил в пустинята Зиф и се настанил в същата тъмна пещера, в която някога Давид се скрил от Саул. Жителите на Аристобула, на осем километра южно от Хеврон, измъкнали отшелника от пещерата и му построили църква с манастир. Преподобни Евтимий Велики избягал и отишъл в една пещера на три мили от Теоктистовия манастир, който вече се бил превърнал в една разширена Евтимиева гора. Оттук Евтимий развил огромна душеспасителна дейност, в резултат на която била открита за бедуините специална епархия.
Св. Евтимий Търновски произлиза от богат и знатен великотърновски род. Още в ранната си младост Евтимий отива в Килифаревския манастир. По онова време манастирите са били основните духовни и книжовни центрове. Евтимий е бил изключително умен и начетен за времето си, учил е и във Византия, но след като се връща от там той се усамотява в една пещера, недалеч от Велико Търново. Там построява църквата – “Света Троица” и малко по малко около него се събират ученици съмишленици, и така Евтимий става основател на Търновската книжовна школа. През 1375 г. Евтимий е избран за Търновски патриарх, но той не спира да развива своята книжовна дейност. При падането на Велико Търново под турско робство патриарх Евтимий е един от последните стожери на българската духовност и един от последните бранители на българската държава. Той е осъден на смърт от турците, но легендата разказва, че когато палачът вдига ръка да му отсече главата, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Затова патриарх Евтимий Търновски е заточен и умира през 1402 г. и почти веднага е канонизиран за светец.
Имен ден днес имат Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия. По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки за тяхно здраве.
