
Мексикански кактуси са украсили цяло село край Велико Търново. Жителите на село Пушево до ден днешен нямат обяснение как са се появили цъфтящите бодли. На 11 км от старата столица по пътя за София достигаме до Мексико шегуват се жителите на селцето. Кактусите разкрасяват селската мера на един от склоновете на юг от Пушево. Появяват се там, без да ги е засаждал някой или пък да полага специални грижи за тях. Те растат напук на географската ни ширина и климатичните условия. Никой не знае как, кога и кой е засадил кактусите, които в Европа се оказва, че растат само в провинция на Южна Италия.
Пушево на пръв поглед изглежда като всяко българско село с тази разлика, че местните хора могат да се похвалят че са единствените у нас които имат естествена кактусова градина. Никой не я поддържа никой не се грижи за нея но въпреки това бодливите растения оцеляват, казва кметският наместник Юлия Костадинова. На чашка ракия в кръчмата местните хора обсъждат неизползваното богатство на селото от кактуси. Всички мислят как да направят така, че селската беднотия да избяга с помощта на мексиканските цветя. За готвене не стават, но за ракия може и да станат шегуват се в селската кръчма. Никой обаче все още не е открил начин да се прехранва с кактуси, нито пък да припечелва от тях. Единствената свежа идея е растенията да бъдат рекламирани усилено и да се превърнат в туристическа атракция на Пушево, която да промени донякъде днешното им битие.
В селото се разказва легенда, че местен човек преди много години бил на пътуване до Мексико и от там донесъл няколко стръка които захвърлил на поляната между скалите. Човекът решил да се отърве от тях но те се оказали жилави и пуснали корени край селото. В началото никой не знаел как се казват странните цветя и в селото започнали да ги наричат жаби.
Местните хора забелязали, че всяка година бодлите за по една нощ разцъфват в жълти багри и ухаят силно. След като прецъфтят по поляната остават да се виждат червеникави багри от кактусите. Цветовете им те наричат със страната дума урки. Освен това около кактусите не растат други растения, няма и никакви животни освен няколко вида змии. Никой от селото не иска пренесе от цветята в дворовете си, за да не прогони берекета от къщата си и да не привлекат опасните влечуги в домовете си.
Бодлите се размножавали много бързо и от няколко корена се увеличили и обхванали огромна площ от над 1000 квадратни метра. Оказало се, че непознатите растения са доста издръжливи, зимата не измръзват дори и при най-лютия студ, а лятото се справят безпроблемно с жегите. В селото обмислят идеята да си направят фестивал на кактуса. Пушевчани искат да популяризират атракцията си, за да развиват туризма в селото. Кактусовата горичка се намира в източната част на Пушево в местността Дола и според мнозина местни това е тяхното неизползвано богатство. Това е някакъв своеобразен природен феномен, който не е проучван досега, но тепърва ще се популяризира и превръща в туристическа атракция, казва и кмета на общината Даниел Панов.
Кметският наместник на Пушево Юлия Костадинова също иска да разработи проект или екопътека, за да се развие туризма в селото. По този начин много от младите хора ще искат да остават на село и ще се спре обезлюдяването. Наскоро с 8170 лв. по проекта “Бисерна вода”, финансиран по общинската програма “Местни инициативи”, този септември жителите на селото ремонтираха чешмата до пушевските кактуси и цялостно почистиха района.
За първи път с. Пушево се споменава в Демографското и етнографско изследване „ Българската народност през X V век „ от д-р Христо Гандев – професор в Софийския държавен университет, които споменава за спор на границите между мезрата Юклиш и Пушево.Тук става дума за границите между две селски землища, едното от които е било на бившата мезра Юклиш, намираща се между Балван и Пушево, вероятно в сегашната местност „ Иклеш” .От този документ ясно се вижда, че село Пушево съществува на сегашното си място от XVвек , тоест то е на повече от 500 години.
За името и заселването на сегашното място на с.Пушево съществуват няколко предания. Свещеник Тодор Славчев в летописна книга на църквата 1923г посочва като основател на селото турчин , овчар на име Юсуф и на неговото име селището се казвало „Юсуфкейю.”
Преди стотици години по тези земи върлувала болестта „чума”.Едно семейство, за да се спаси от тази болест се заселва в гориста местност, с добри извори, течащи от скали, много удобна за скотовъдство, където сега е село Пушево. Построил си колиба за семейството и обори за животните и когато запушил комин в гората , хората се чудели какъв е този пушек там. След време се заселили и други близки семейства и започнали да наричат селището „Пушека” , а след време Пушево.
Когато се чуло , че започнала да върлува болестта ”чума” ., един човек се отделя сам със семейството си на изток, не много далеч от Мангъра, заселва се , наклажда си огън и като се озърнал, видял в една драка гнездо и в него птичка. Той много се зарадвал , че не е сам и че ще си има другар. Тази птичка на турски се казвала „пуш” и хората измислили на човека прякора „ Пуш”. И тъй селото започнало да се нарича „Пушево”.









