Някои двойки се преотрикват по време на карантината, други махат "розовите очила", а трети се опитват да решат "затрупаните" си проблеми. По какъв начин преживяват изолацията двойките, които са отскоро заедно и тези с дългогодишен брак? Удачно ли е да се разделим в този момент или да изчакаме кризата да отмине? Как да разнообразим ежедневието си? Отговорите на тези и още въпроси, свързани с любовта и взаимоотношенията по време на извънредно положение научихме от семейния терапевт Неви Боджукова.
– Г-жо Боджукова, обръщат ли се за помощ към вас двойки, при които са се създали проблеми вследствие на социалната изолация и кризата сега?
– Новите хора, които се свързват с мен не са двойки, които кризата ги е разтърсила. Те имат проблеми, които са се събирали и назрявали във времето много дълго. Може би сега се отключва нещо и се обостря. Но заявката, с която ме търсят не е конкретното положение, в което се намираме.
– До какви отношения между партньорите може да доведе такъв тип изолация?
– Зависи от самата двойка и от обстановката, в която живеят. Ще има такива, които ще се сплотят, защото ще си дадат сметка колко е приятно да си с партньора, да имаш повече време с него, да не бързаш по задачи, а да прекараш спокоен ден и да обърнеш внимание на другия. Ако преди това е имало някакви търкания те са били в следствие точно на недостатъчното време, в което не са могли да си обърнат внимание. При тези, които живеят с партньор, който просто изтърпяват и си запълват времето с безкрайни задачи, за да не са вкъщи с него и да не им се налага да общуват – това ще е изпитание. Но и там е възможно хората да се преоткрият. Да избухнат няколко големи караници, които са дълго събирани, а накрая отдолу да се появи една любов след всичко. Има много сценарии и зависи какво искат хората. Искат ли това партньорство или не.
– По какъв начин преживяват ситуацията двойките, които са отскоро заедно и тези дългогодишен брак?
– За младите двойки, които от съвсем скоро са заедно и сега са разделени, това не е приятен момент, тъй като не могат да се радват на любовта си. Кризата не им влияе добре, но пък засилва копнежа и желанието по другия. От друга страна те ще имат време да се опознават повече. Същото важи и за тези, които живеят отскоро заедно. Това е една възможност на бързи обороти да видиш разни неща, които в нормалния ритъм на живот ще е нужно повече време, за да ги откриеш и осъзнаеш. И със сигурност ще е от полза. Времето е най-ценното нещо и да го загубиш в отношения, в които не искаш да инвестираш – няма смисъл. Много по-добре е да преживеят една карантина, да видят кой какъв е и какво ежедневие има и от там насетне да преценят могат ли да бъдат с този човек. Това е като един тест, опит, един ускорен курс за опознаване на партньора.
– Какво да правим, ако все пак по време на карантината преценим, че не искаме да продължим връзка с другия човек? Удачно ли е да се разделим в този момент или да изчакаме кризата да отмине?
– Не препоръчвам хората да се разделят, когато има пик на емоции. Емоциите винаги ни карат да бъдем много крайни, решения не се взимат, когато си гневен, тъжен, обиден, ядосан и т.н. "Утрото е по-мъдро от вечерта" – същото е и с отношенията. Изчакайте да мине карантината, вижте какво ще стане с партньора и чак тогава вземете осъзнато решение.
– За какво най-често се карат двойките сега?
– Хората не бива да се страхуват от конфликтите, които може би ще се случват, защото все отнякъде трябва да бъде вентилирано напрежението. Чувствителността се изостря. Неудовлетвореността, която човек има – не работи, не се чувства значим и ценен, няма социални контакти и т.н. Тази изолация с всичките забрани ни прави недоволни. И това недоволство трябва някъде да избие. И започва вглеждане в партньора. Не си даваме сметка, че виновна е ситуацията, не партньорът. Ако се случи да се скарате е хубаво и двамата накрая да съумеете да кажете, че сте имали нужда да освободите напрежението.
– А какво да правим, когато именно поради социалната изолация се вкопчим в партньор, с който не виждаме бъдеще?
– За да разберем, че един партньор не е подходящ трябва да имаме база, на която да стъпим. Мъжете по природа са търпеливи, биха изневерили, но не биха се разделили. Те много по-рядко слагат край на брака, защото не са щастливи в него. Докато жените са борците за щастие. Когато не се чувстват добре започват да мислят какво да направят. Жената живее с идеята за принца, докато мъжът знае, че това е неговата жена и няма да търси принцеси. Но "принцове" няма, идеални хора няма и много често обвиняваме партньора за неща, които са си наш проблем и сами трябва да разрешим. Бягството от партньора и тръгването от него понякога не е решение. Трябва да погледнем какво се случва в нас, защо го преживяваме по този начин, имаме ли свръхголеми очаквания и изисквания. Човек много добре трябва да изследва ситуацията.
– Кои хора са най-уязвимите в тази ситуация – тези с дългогодишен брак, тези, които живеят сами или пък тези с дете?
– Зависи от самия човек. Всички ситуации могат да донесат както душевно страдание, така и радост. Работя с хора, които живеят сами и се чувстват добре. За интровертите тази изолация е почивка от забързания живот, но един екстроверт би го преживял много по-трудно. Децата са голямо предизвикателство – нещо, което родителите тепърва разбират какво означава. За жените, които са в майчинство тази криза не променя ежедневието им, но за тези с по-големи деца е по-различно. Родителите си дават сметка какъв ресурс хабят децата и колко е трудно да се справиш с тях вкъщи.
– Какви съвети ще дадете на двойките, за да разнообразят ежедневието си?
– Има един модел, който включва трите части на една връзка – "аз", "ти" и "ние". Грижите и за трите части са много важни. Във времето, в което сме постоянно заедно трябва да успеем да се погрижим за нас, за партньора и за нас заедно. Препоръчвам това време да се използва за саморазвитие. Всеки да се занимава с дейности по интереси, всеки да прави това, което му харесва и зарежда. И също така да имат времето, в което да са близки. Но тази близост идва, когато сме задоволили себе си, че сме направили нещо хубаво за нас самите. Не бива да е взиране само в себе си или само в другия, необходим е баланс.
– Какво ще посъветвате тези, които са необвързани?
– Наблюдавайте какво се случва, как живеете. Това е страхотен период за самонаблюдение, да видим отстрани какво правим, да си дадем сметка какво ни липсва, какво ни харесва. Обърнете поглед към себе си. Идеалното време да се спрем и да се вгледаме. Можем да си направим списък с нещата, които ни харесват и тези, които не ни харесват в нашето ежедневие. Може да си направим и списък с нещата, които искаме да развием в себе си, да променим. Вглеждайте се в себе си, не в другия. Трябва да се променяме осъзнато, с мисъл, а не просто, за да се случва нещо в живота ни. Защото много хора в един момент си дават сметка, че са изпуснали живота си и не са негови господари.
