Празникът на чипровския килим и тази година привлече хиляди гости от страната и чужбина. Учат ли се млади хора как да изработват килимите и какво още планира общината – разговаряме с кмета на Чипровци Пламен Петков.
– Г-н Петков, килимите днес разнасят славата на вашия исторически град. Те са вашата традиция, поминък и идентичност. Какво прави общината, за да стимулира и развива изработването им?
– Изработката е дело на жените-тъкачки. Не всяка жена от града може да седне пред стана и да тъче килими. В момента имаме около 20 – 23 жени, които са придобили високо майсторство. Трябва да имат чувство за хармония, съчетаване на цветовете, за красота. Защото нашите килими не са просто постелки за подове, те са преди всичко за естетическа наслада. След обявяването на тъкането за световно културно наследство от ЮНЕСКО интересът към нашите килими се увеличи. Общината работи за тяхното популяризиране. Всяка година организираме фестивал на килима, който събира посетители от близо и далеч. На открито в центъра на града показваме как се изработва един килим – от подготовката на преждата през боядисването до затъкаването. Някога започването и особено завършването на един килим е било празник в къщата. Разширихме колекцията от килими в нашия музей. В момента се показват около 15 вида, но в хранилището има още бройки.
През последните години закупихме ценни екземпляри, други ни бяха дарени. По проект на общината и социалното министерство създадохме социално предприятие, в което 25 души се учат да тъкат килими. Засега жените изработват пана. Имаме идея да превърнем предприятието в постоянно като то се самоиздържа от продажбата на своята продукция.
– На изложбата в парламента предложихте малки пана за продажба. Проявиха ли депутатите интерес към тях?
– Да, имаше интерес, изложбата премина успешно. И чрез нея искахме да популяризираме нашия килим, да дадем възможност да се разберат символите, посланията му. Защото всяка фигура е символ, означава нещо. Едни пазят рода, други щастието в домовете и т.н.
– Наскоро холандец ви дари стар чипровски килим. Защо е ценен за вас?
– Много е ценен, защото е от първия период на изработката на килимите. Той се нарича Бакамски, Гарибалда или геометрически. Изтъкан е в бежови,кафяви и сини цветове. Червеният цвят се появява по-късно. Това означава, че е изтъкан в края на 17-ти и началото на 18-ти век. В колекцията на музея е най-старият.
– Знае ли се кои са първите тъкачки?
– За съжаление – не. Музейните работници са се заели да издирят имената на тъкачките от миналото. На последния фестивал имахме фотоизложба, наречена „Лицето на тъкачките”. Снимали сме днешните, живите. Преди години във всяка къща е имало тъкачен стан, в някои и по два. Тъкали са снахи, свекърви, деца. Днес във всяка къща има килими, останали от баби и прабаби. Те са семейно богатство.
– Каква е цената на килимите днес?
– Доскоро беше по 600 лв. на квадратен метър, но жените вече искат повече. Това е една трудоемка работа, изисква много умения, сили, енергия. Един квадратен метър се изтъкава за месец и половина.
– През последните години се тъкат икони, картини и пана с техниката на килимите. Това нов период ли е в развитието на килима?
– Това ще кажат изследователите му. Но за папа Йоан Павел Втори в Чипровци бе изтъкана икона на света Богородица, за Франциск – пано с логото на посещението му – Мир на земята. Аз го занесох в Раковски и то беше поставно в храма, където той се срещна с децата и местните католици. Видяха го всички.
– Чипровци също е имало католици. Някои са били епископи и архиепископи на католическата църква. Това минало забравено ли е днес или искате да го възкресите?
– В момента строим католически параклис. Той се намира на историческия хълм, където през 1371 година е била построена католическата катедрала „Санкта Мария”. Тя е била разрушена при потушаване на чипровското въстание през 1688 година. Но при разкопки преди години в останките и са открити костите на Петър Богдан Башев, който е бил управляващ софийската католическа архиепископия със седалище Чипровци. Пожелал е да бъде погребан в катедралата. Това е станало през 1674 година. Сега са в хранилището на музея, но с построяването на параклиса мощите му ще бъдат изложени в него. Това ще доведе нови поклонници в Чипровци. През миналата година в Италия бе открита историята му на България, написана 100 години преди тази на Паисий. Поискахме да ни бъде предоставена и да бъде съхранявана при нас. Тази уинкална книга на великия българин от 17-ти век също ще работи за днешния град Чипровци.
