Габриела Георгиева е директор на Националната гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“ – Ловеч. В това училище е от 20 години, като е заемала различни длъжности – педагогически съветник, учител, а от 8 години директор. Преди това е работила в различни училища – учител по селата три години, преподавател в Езикова гимназия, в Инспектората по образованието като методик по история и география. Познава системата от всичките й страни.
– Г-жо Георгиева, как вашето училище ще посрещне новата учебна година?
– През последните две години е предизвикателство да работиш във Ветеринарния, а пък да си начело на такова училище, което постоянно се променя, наистина е интересно, много сложно, но пък е и едно цяло приключение. Вече можем да кажем, че през тази учебна година ще имаме обновена сграда. Обновяването засяга една отдавнашна наша мечта – да си направим общежитие. Ние имаме една силна социална политика, насочена към децата. Част от тази политика, заложена в нашата стратегия, е изграждането на общежитие, тъй като 70 процента от нашите ученици са от различни краища на страната, предимно Северна България.
Нашето училище предлага един много интересен продукт на образователния пазар, това ни дава големи предимства, но и огромна отговорност. Това, което беше направено освен общежитието е възстановяване на училищния стол, физкултурния салон бе ремонтиран. В професионалния корпус се изградиха три кабинета – по хирургия, по вътрешни болести и по контрол на качеството и безопасност на храни и напитки. Изцяло бе обновена отоплителната система в училище, електромрежата, ВиК. В рамките на две години се изпълни този грандиозен проект, който е на Община Ловеч. Като инвестиция е милион и 300 хиляди лева.
– Какви условия създава новото общежитие, което е в сградата на училището?
– Когато учениците идват тук от своите родни места, родителите им ни ги поверяват и ние за тях сме като майки и бащи, по-големи братя и сестри и това обгрижване е необходимо да е при нас. Има градско общежитие, отдавна работим с него, и то добре, но друго е при нас. Искаме да успеем да ги обгрижим още от първия ден. Новите класни ръководители например правят своя програма, с която тези деца още от първите дни ще бъдат ангажирани с извънкласни занимания, ще бъдат атестирани за това какви интереси и умения имат, за да насочим вниманието си в тази посока. Трябва да ги обединим, трябва да направим от тях екипи.
Новото общежитие е направено с много любов, уютно е обзаведено с мисъл за децата. Направихме хубава дневна, в която да се хранят – с микровълнова печка, пералня. Тази учебна година ще приемем 44 деца, но общежитието е с капацитет 50 ученици. Настаняването е по двама, но стаите са достатъчно големи, има бани към почти всяка стая. Капацитетът не е достатъчен, защото по принцип нашите деца, които ползват общежитие, са близо 90. Всички новоприети ще бъдат в новото ни общежитие, а другите ще ползват градското. Имаме фитнес, спортна зала, богата библиотека. Имаме и още много идеи за развитие на училището.
– Какво е Вашето лично усещане за предстоящия първи учебен ден? Какво ще кажете на учениците?
– Това, което искам да направя, е, когато дойдат децата, да усетят училището като дом. От тази гледна точка и нашите учители са по-специални – те обичат децата и в този дух изграждаме всички отношения помежду ни. Смятам, че нашата професионална гимназия се превръща в едно училище дом и затова ние ще им кажем в началото на първия учебен ден „Добре дошли у дома“, защото това наистина ще бъде техен дом. Тук ще се съберат ,ще създадат своите връзки, ще ги обучим, ще ги направим хора. Вярвам, че обучението трябва да върви ръка за ръка с възпитанието. Министерство на образованието разбра, че не само дигитализацията, а и възпитанието са много важни и трябва да си научим урока за мярата, за да могат нещата да се случат по този начин, по който искаме да възпитаме децата си.
– Това ли една от тайните за интереса на кандидатстващите след седми клас към вашето професионално училище – любовта към децата?
– Вероятно е това. Специалното отношение и грижа, която полагаме към тях. Същевременно обаче през последните години се забелязва една тенденция към завръщане на интереса към професионалното образование. Ние го усетихме особено силно през последните няколко години. Работодателите разбраха, че основното нещо, което ще стои пред тях като голям проблем, това не е модернизирането на техните предприятия и ферми, а по-скоро човешкият фактор. Следващите години това ще е големият проблем, който ще стои пред пазара на труда. От друга страна се оказа, че земеделието е един много сериозен бизнес и хората го разбират – това ме радва.
– Какви възможности предоставяте на вашите ученици?
– Това, което ние им предоставяме, е възможността да се докоснат до изключително интересни професии – контрол на качеството и безопасност на храните и най-вече ветеринарната медицина. Освен това ние имаме много добри връзки с Университета по хранителни технологии в Пловдив, с Лесотехническия университет – катедрата по ветеринарна медицина и с Тракийския университет. Те ни помагам при разработването на иновации. Ние сме иновативно училище. Иновациите ни са в професионалното образование – в паразитологията и животновъдството. Като цяло самото обучение в НГВМ е по-различно, усещането за това училище е различно. Практиката се провежда в учебна опитна база, която е изградена ферма с животни. Там отглеждаме свине майки, имаме пчелин, крави, кон. Децата могат истински да си проведат своята практика. Освен това някои от модерните ферми в Северна България вече ни приемат. Ходим на изнесена практика в реална работна среда. В този смисъл имаме много тесни връзки с нашите бъдещи работодатели. Пък и самата специалност ветеринарна медицина е нещо реално, обозримо, има една плътност, има свой мирис. Това ни прави по-различни и по-интересни за учениците. Повечето от децата, които идват при нас, са мотивирани, а ние ги насърчаваме.
Интересно е, че имаме и една паралелка в дуална форма на обучение в специалността контрол на качеството и безопасност на храните. В Ловеч е най-големият холдинг за месопреработка на Балканския полуостров. Заедно с ръководството на „Бони оборот холдинг“ решихме да направим такава дуална паралелка. Учениците, приети в тази паралелка са в 10 клас и де факто дуалното обучение ще започне от догодина. Голямо предизвикателство е. Ние експериментираме тук почти всички политика на Министерството на образованието. Търсим си своето място и успяваме да го намираме.
– Проблем има ли с намирането на учители?
– При нас няма проблем. Има много, които желаят да бъдат част от нашия екип. В този колектив има една много висока мотивация. Разработихме свое ноу хау, свързано с намирането на ученици. Обединени сме и сплотени. Колективът ни е сравнително млад. Хората, които идват тук, са наясно, че работният ден не свършва с биенето на последния звънец. Знаят, че работят за училището, за децата, за себе си. Това разбира се има и своята проекция и финансово измерение. Имаме своите начини за тези, които работят по проекти, да бъдат мотивирани. Всички тези екстри, дадени в КТД, при нас са малко повече. Всички са убедени, че наистина трябва да се работи добре. В момента учителите са в ученическото общежитие, помагат за сглобяването на мебелите, нещо, за което можехме да търсим външни изпълнители.
