Учени от Института за изследване на човека и населението на БАН представиха изследване, възложено им от Министерския съвет, което трябва да очертае ясни и конкретни политики срещу ниската раждаемост, високата смъртност и миграционните процеси, които са основна причина за топенето на нацията. Какви са конктретните мерки срещу демографската криза? Кои са основните причини за намаляване на населението и възможните сценарии за развитие на населението в средносрочна перспектива? Отговорите на тези и още въпроси научихме от проф. д-р Антоанета Христова.
– Г-жо Христова, какви конкретни мерки предлагате за преодоляване на демографската криза у нас?
– Целият проект е в размер на 1200 страници анализ и политики, разписани до степен законодателна форма, нормативни актове и финансово изражение на предложенията. Изследването включва пакети от мерки в сферите на раждаемост и семейни политики, смъртност и здравеопазване, миграции, етнически неравенства, работна сила и т.н. Всички възможни аспекти на демографските фактори, които определят тенденциите са разгледани. Това, което е установено, че прогнозите или вариациите, които са разработени, са на база на това как ще се развива България като население. В съответствие с мерките, които изобщо не се прилагат, по-малко се прилагат или се прилагат всичките, които сме формурилари, се достига до извода, че първо е необходим консенсус между политиците, за да може да се преодолеят негативните тенденции между всички политически партии. За да могат тези мерки да бъдат устойчиви и да има ефект за това, което се прави днес след 2032-2034 година. Другият акцент сме сложили върху икономиката и нейното приоритизиране по отношение на определни сектори в икономиката, които трябва да са насочени към високи техологии, свързани с все по-застаряващото население в България и Европа. Това е един акцент извън приоритетите, които правителствата са формулирали – като туризъм или селско стопанство. Смятаме, че високите технологии са сферата, в която трябва да се развиваме. Друго нещо, свързано с всички мерки е преодоляване на неравенствата – коенфициентът на разделение показва, че сме в много критична ситуация, в която обществото е почти пред разпад по отношние на това, че групите не могат да взимат общи решения, които да са полезни – тоест да откриват каузи, единни за нацията и развитието на държавата. От тази гледна точка трябва да се вземат много спешни мерки, свързани с преодоляването на проблемите с някои дискриминационни практики в училищата, качеството на образованието. Третата посока е направлението за създаване на мерките за формиране на условия за привличане на последната група емиграция, която тръгна към други страни извън България. Да се създадат по-добри условия за тяхното привличане.
– Кои са основните причини за намаляване на населението?
– Най-важното е, че изчезване на България и на българите няма да има. Прогнозите показват, че в най-лошата тенденция ще има спад до 2040 г., въпросът е да намалим бързината му. След прилагането на определени мерки да започнем завишаване на броя на населението. За да се получи тогава трябва да действаме сега.
Първата главна причина за демографския спад е смъртността – ние сме на първо място в Европа. Поради това огромен дял от тези мерки са насочени към здравеопазването. На второ място е отрицателният механичен прираст (повече хора излизат, отколкото влизат). Проблемът не е в броя на излизането, а че при нас не влизат емигранти. Затова имаме толкова голям негативен механичен прираст. Третият фактор е икономическият – тази емиграцията, която не е свързана толкова с реализация (или търсене на образование), колкото за по-добри финансови условия за съответния квалифициран кадър.
– Кои са възможните варианти за демографското развитие на страната ни в средносрочен план?
– За демографското развитие на страната има три различни вариации и това не е никак лошо. Инерционен вариант е този, при който нищо не правим. Умерен – в който прилагаме частично от мерките и благоприятен е този, при който всичко се прилага, всички правителства са съгласни и няма никакво значение кой управлява. По своята същност третият е най-малко реалистичен.
– Каква е тенденцията за намаляване на населението в България – ако се приложат предложените от вас мерки или ако не се предприеме нищо?
– Ние твърдим, че ако абсолютно нищо не се направи, населението у нас ще достигне 5 820 000 до 2040 г. Ако се приложат част от мерките отиваме към 6 230 000. При условие, че се приложат всички мерки, ще сме около 6 820 000. Тоест при нито едно положение не се увеличаме до 2040 година. Въпреки това говореното трябва да се омекоти, тъй като по този начим гоним младите от страната ни и показваме България като държава, в която няма перспектива – а това не е вярно. При всички случаи спадът на населението ще спре до едно опредлено ниво, даже нищо да не правим. Новина не е, че сме намаляли. Това е нещо, което трябва да знаем, че ще се случва в следващите 40 години. Въпросът е по-малко да намаляваме и по-бързо да стигнем до едно ниво, след което да завишаваме.
