Днес, Старата столица на България чества своя официален празник!
Велико Търново – един емблематичен град, изваден като от приказка, ни напомня за славната история на Второто българско царство. Всяка къща, калдъръмена уличка и необятна природа тук, са пропити с паметни събития и велики владетели. Цели 208 години царската династия Асеневци управляват болярския град и го превръщат в неповторимо място, където днес над 1 милион души годишно пристигат, за да се докоснат до величието му. Старата столица е уникално кътче, съхранило родните дух и традиция през вековете. Кътче, което предлага на гостите си автентични работилнички, представящи местни занаяти, но и съвремие… от всичко – за всеки. Едната част е живо свидетелство за героичното ни и богато минало, другата – модерен и жив културен център, който неудържимо подканя всеки посетил го веднъж, да се върне отново.
Представяме ви най-големите забележителности, които не оставят никой посетител безразличен:
Архитектурно-музеен резерват „Царевец“
Естествената непристъпност на хълма Царевец са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Във вътрешността му има сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация. В дворцовата църква са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – св. Петка Търновска. В този храм са погребани някои от българските владетели управлявали през XIV в. От Патриаршията – „майката на всички български църкви“ се осъществява администрирането и управлението на църковния живот.
Мултимедиен център „Царевград Търнов“
Уникална за България и Балканския полуостров туристическа атракция е на два етажа и съдържа 29 скулптурни фигури на знакови исторически личности. Сред тях са цар Иван Асен II и съпругата му Ирина Комнина, както и цар Калоян. На обща площ от 870 кв. м. оживяват още Балдуин Фландърски в сцена с неговото пленяване, знатни боляри в техните жилища, патриарси, занаятчии. С пищна украса и стенописи е тронната зала на българските царе.
Резерват „Арбанаси“
Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя. В селището се развивали казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др. Съществен фактор даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища. Старите къщи са запазени и до днес в Арбанаси.
Църква „Св. Четиридесет мъченици“
Тази църква е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е била главна църква на манастира „Великата лавра“, който се намирал в подножието на Царевец. Била е още царска църква по време на Иван Асен II. В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
Самоводската чаршия
Самоводската чаршия е била създадена през 60-те и 70-те години на XIX в. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. Сега тази стопанска част на Търново запазва традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.
Царевец и българска светиня са с безплатен вход днес.
Снимки: Ognyan Nikolov Photography
