Ветеринарни специалисти от Англия се срещнаха със студенти от Ветеринарния факултет към Тракийски университет в Стара Загора, предлагайки работа по специалността в Обединеното кралство, като обясниха условията на труд, правата и задълженията на ветеритарите там. Каква е заплатата на един ветеринарен специалист в клиника на Острова и у нас? Колко студенти изучават ветеринарна медицина у нас? Има ли интерес към практикуването на тази професия? Отговорите на тези и още въпроси научихме от д-р Трайко Алчев – председател на Областната колегия на Българския ветеринарен съюз.
– Д-р Алчев, какви са резултатите от срещата между ветеринарните специалисти от Англия и българските студенти?
– Срещата се състоя по повод предлагане на работа на български ветеринарни специалисти в Обединеното Кралство. По време на дискусията стана ясно, че се търсят специалисти в сферата на контрола по храните и предлаганите специалности. Става въпрос за окачествители на месо, специалисти, които се занимават с преглед и такива, които извършват туберкулинизация. При проявен интерес студентът подава документи, следва одобрение и започва организация на превоза и престоя там. Изискването за започване на такава работа е единствено владеене на английски език. Заплащането е в рамките на от 19-21 хиляди паунда годишно като условието на работа е след преминаване на пробния едномесечен период, всеки служител трябва да се занимава с тази дейност 9 месеца. Също така имат сключени договори с около 500 клиники за дребни животни, които предоставят информация от какви специалисти имат нужда. По думите на представителя на фирма, сътрудничеща за осигуряване на подходяща работа по специалността има вариант в чужбина ветеринарните специалисти да започнат работа в клиниките с по-голяма заплата – около 30 000 паунда годишно, която след 10-тата година може да достигне до над 50 000.
– Какво е предимството на тази работа в Англия?
– Предлаганата работа в Англия се отнася за тясна специализация за месопреглед. Но нея би могъл да работи и човек, който не е ветеринарен лекар. Необходимо е да премине 6-месечен ветеринарен курс и става инспектор по храните. В България тази длъжност е много по-обемна и разнообразна. Въпреки това Агенцията по безопасност на храните започва да буксува. Тя не може да отговори на предизвикателствата, които стават в страната – заболяванията, които се появиха, некачествените храни, които се предлагат на пазара и т.н. Има забележки, но няма политическа воля да се направи работеща система. Смятам, че студентите ще се възползват от предложението единствено като възможност да стъпят в Англия – да изкарат 9-месечния срок и през това време да търсят реализация в клиники като ветеринарни лекари.
– Какви са условията на труд за ветеринарен лекар в клиника у нас? Какво е заплащането?
– У нас премахнаха 3-годишния трудов стаж, който позволяваше да станете управител на лечебно заведение. За мен това е пропуск, тъй като клиентът трябва да има гаранция на професионалната общност – че ветеринарният специалист е подготвен, квалифициран кадър. Заплащането е в рамките 600 – 1000 лева.
– Колко студента изучават ветеринарна медицина у нас? Има ли интерес към практикуването на тази професия?
– Тази година на първото класиране над 50% от заявените места са попълнени. 50 студента се дипломираха в Лесотехническия в София и около 120 в Тракийския университет. Но много малко от завършилите се реализират като ветеринарни лекари – поради ниското заплащане, дерегулиране на професията и др. Подвластни сме на Агенцията по контрола на храните, а това е свободна професия и нашият статут е като профсъюз, което не подлежи на регулация от държавата. Въпреки това имам познати, които успяват в този занаят и работят във Финландия, Англия, Канада, Австралия.
– Много от малките населени места в страната остават без ветеринари. Какви са причните за това и може ли да се промени тази тенденция?
– Причините са комплексни. Нашият труд не е благоприятен – трябва да си ангажиран 24 часа 365 дни в годината, заплащането не е добро, а държавата е некоректен платец. Държавната администрация в лицето на Агенцията и Министерството наложи изключелно рестриктивни мерки за разкриването на животновъдни обекти, прекалена бюрокрация, проверки и т.н. А младите хора не искат да гледат животни в селата, защото нямат добри условия за живот.
