Полина Якимова е главен библиотекар в библиотеката при читалище „Развитие“ във Враца от 10 години. Завършила е профилирана гимназия и е дипломиран магистър по библиотечни-информационни и комуникационни науки от Великотърновския университет.
-Инициативата „Забавно лято в библиотеката“ приключи преди броени дни. Каква е равносметката – по-популярна ли става кампанията сред младите читатели?
-Кампанията еволюира, развива се, предлага нови неща. За наше щастие това се забелязва и усеща сред най-младите ни читатели – децата. Постарахме се да им предложим една алтернативна ваканционна среда, наситена както с нови знания, така и с позитивни емоции. Стартирахме още месец юни и продължихме до 11 август. Участваха над 30 деца, като около половината ни посещаваха всеки ден по време на кампанията. За нас е радост, че кампанията привлече не само деца от Враца. Имахме гости от София, Италия и Испания, които прекарват ваканцията си в нашия град. Щастливи сме, че успяхме да осмислим свободното им време и да спечелим доверието им. Всички се убедиха, че библиотеката не е само място за четене и не представлява едно статично хранилище за книги. В модерния си вид тази институция трябва да бъде мултифункционален комуникационен център – да предлага както възможност за нови знания, така и за придобиване на нови социални умения и развлечения за свободното време.
-С какви занимания протече забавното лято при Вас и какво усвоиха хлапетата?
-Най-разнообразни. Интересното бе, че ние дадохме свобода на децата и те сами измисляха свой сценарий за протичане на дните. Учихме ги да откриват информационни източници в читалнята и те разработиха своя игра за търсене на вестници и списания. Занимавахме се активно с приложно изкуство – изработвахме апликации, скулптури от хартия, картички, сувенири. Изявихме се и като модерни дизайнери и измисляхме всевъзможни модели тоалети от различни материали. Продуцирахме и собствени развлекателни програми, с водещи и специални гости, танци, песни и много креативни моменти. Импровизирано създадохме и младежко караоке. Играхме най-различни логически игри, редяхме сложни пъзели, вживяхме се в ролите на герои от поредицата за Хари Потър и така нататък. Насърчихме и физическите занимания, правихме сутрешна гимнастика и аеробика.
Извън забавленията, имаше и много полезни неща, които усвоиха малките ни участници. Едно от децата се учи да пише есе на английски, а друго положи основите на обучението си по италиански. За обучителния модул от забавното лято ни помогнаха млади стажанти, които изучават педадогика. Те прекараха при нас известно време по проект на МОН. В рамките на забавното лято решихме да срещнем младите учители с децата. Така от една страна подпомогнахме прохождащите преподаватели, а от друга – предоставихме на децата професионални ментори в образователната дейност. Комбинацията бе изключително сполучлива и смятаме при възможност да я развием в бъдеще.
Хубавото в цялата програма бе, че децата споделиха опит и знания и дори изградиха приятелска връзка помежду си. Обменяха артикули, плодове и книги, радваха се едни на други. Смятам, че това, редом с обичта към библиотеката като институция, са два прекрасни резултата от прекараното ни време заедно.
-Очевидно сте посветили летния период на младата аудитория. Предвиждате ли някакви активности и за възрастни?
-Всъщност наши читатели от третата възраст се вписаха отлично и в програмата на забавното лято. Освен с млади учители, срещнахме децата и с възрастни хора, които им показаха други, все по-дефицитни умения като плетене, бродиране, изработка на гривни от различни материали. Децата бяха впечатлени, а възрастните доброволци се радваха на контакта с младите. По-голямата част от тях са бивши учители и имаха добър подход.
-Колко популярни инициативи за привличане на млади читатели осъществявахте през други периоди на годината?
Непрекъснато каним ученици и възрастни по различни поводи. Помагахме по различни проекти на училища в града. Съдействахме на преподаватели от СУ ‚Козма Тричков“ в тяхна инициатива, финансирана от фондация „Глобални библиотеки“. Създадохме клуб „Художествено слово“ в читалищната библиотека, като целта бе не просто да стимулираме четенето, а да провокираме умения за художествено писане у младите. Оказа се, че за това има благодатна почва. Проектът ни показа, че съвременните деца, ако им се дадат точните условия и възможности, са всъщност много креативни и отворени към книгите и творчеството. Няколко от тях писаха фентъзи романи, други подхванаха новела на английски, с цел да кандидатстват с произведението пред чужди университети.
-Тенденцията за връщане на младите в библиотеките е позитивна. Знаем обаче, че има много нерешени проблеми, които стоят на пътя на иновациите. Какво още трябва да се инвестира и промени, за да станат библиотеките наистина желано място за широк кръг младежи?
-Западният пример на големите университетски и градски библиотеки в по-богатите страни показва една и съща тенденция. Библиотеките все повече заприличват на мултифункционални центрове, които предлагат набор от услуги. Наложително е средата да се адаптира за съвременните нужди на децата. Задължително е да има детски кътове, в които освен четене да се насърчават и други ограмотяващи и практически дейности сред децата. Трябва старата, леко амортизирана сред да се промени с нова, по-гъвкава, по-привлекателна. Още една идея трябва да се поработи и върху модернизацията на комуникационните средства. Децата вече разбират от малки от различни операционни системи, боравят с последни модели, лаптопи, компютри, таблети и смартфони. За да сме интересни, трябва да сме в крак с интересите и представата на младите за модерно. Вярвам, че скоро това ще се случи. Трябват само финансиране, наблюдателност и желание за промяна у служители и ръководства на културните институции.
