Директорът на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов работи в сферата на туризма над 30 години. Завършил е Техническия университет в София и УНСС. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др. Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм. До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм и член на Българския туристически борд.
– Г-н Драганов, как приключва летният туристически сезон?
– Летният сезон ще приключи на 22 септември. Тези 3 месеца бяха доста активни за българския туризъм, както по отношение на феномена културен туризъм и градска историческа среда, който доведе много повече туристи и е причина за увеличението на туристите у нас, така и туризмът в цялата страна – по Черноморието и в планините. За първи път през юли надхвърлихме 2 млн. чуждестранни посетители, които влязоха в страната. Това се дължеше на нискотарфините авиокомпании, които водят туристи преди всичко в големите градове с цел културен туризъм в градска историческа среда. Много от посещенията бяха свързани с пешеходен туризъм в София и обиколки из планините. Други посещаваха различни места извън столицата. Така че феноменът е свързан с нискотарифните авиокомпании и повечето туристи, които те водят у нас.
– Кои от общините са най-атрактивни като дестинации и имат по-голям потенциал за привличане на туристи?
– Когато говирим за общини и активност, феноменът на 2017 г. е София. И то, повтарям, на база на нискотарифните авиокомпании. За първи път юли и август бяха доста натоварена откъм чужденци, които обикаляха града като обиколни групи. Същите туристи посещават и добре комуникиращите със столицата ни дестинации, като се отправят предимно към Велико Търново и Пловдив. А също към Габрово и Кюстендил. Но бумът още не е толкова голям, каквито са очакванияа за 2018 г., тъй като ще продължи интересът към България като дестинация, предпочитана от нискотарифните авиопревозвачи. Цените на самолетните билети започваха от 8 евро на 27 летища в Европа. Имаше рекламен период, в който цените бяха изключително ниски. Това, което преди се случваше в Прага и Будапеща и се питахме как са толкова посещавани без да имат морски туризъм, сега се случи в София. Има договорености и голяма активност от страна на Варна и на Бургас по линия на регионалните фондове, които те създадоха с цел привличане на нискотарифните авиокомпании. Затова и интересът към културния туризъм ще продължи и през есенния сезон след 23 септември. Очакваме много силен есенен туристически сезон по отношение на културиния туризъм, като Варна и Бургас няма да бъдат търсени като морси дестинации, особено през ноември и декември. Те ще бъдат търсени като дестинации за културен туризъм в градска историческа среда. Това ще проемни изцяло съотношението през 2017 г. За първи път туристите, които идват с цел културен туризъм и други форми на алтернативен туризъм, като процент ще са повече от туристите, които идват за летен морски туризъм. Съотношението ще се промени 51 към 49 в полза на алтенативните форми на туризъм.
– Повишава ли се интересът към религиозния туризъм?
– Има интерес към всички алтернативни форми на туризъм. Голяма част от хората, които идва с цел културен туризъм, посещават и религиозни паметници. Търсени са манастирите в България. По отошение на поклоническия туризъм – колкото по-добре е представена една обител в интернет и може лесно да се намери от туристите, които пътуват индивидуално, толкова по-посещавана е тя. Защото туристите намират транспорт. Ползват „uber” например и посещават тези места.
– Какви са плюсовете и минусите на нашия тристически продукт?
– Плюс е неговото доста високо качество, от гледна точка на новопостроена материална база. Почти всики хотели са построени в 21 век, през последните 20 г. Голяма част от предлаганите квартири са реновирани миналата или тази година – освежени и новообзаведени са. Градовете, особено София и Пловдив, инвестираха много в инфраструктурата си, създадоха се пешеходни зони, нови тротоарни плочки, поставиха се инвалидни рампи. Комуникациите се подобриха. Появиха се велоалеи на много места и фирми, които предлагат велосипеди под наем. Много от туристите обикалят столицата с велосипеди под наем. Предлагат се „сити турове”, които показват града. Появиха се и редица проекти, свързани с изкуството, което се предлага в т. нар. „споделени пространства”. Артисти, художници, певци предлагат интересни атракции в центровете на градовете. Обновиха се много от пешеходните зони в градовете, не само в столицата, с нови модерни заведения с добро обслужване и предлагане. Освен това приятелството, което предлага градът, също е важно. Почти всички туристи споделят, че българите са комуникативни и могат да разговарят с младите хора по улиците на различни езици и че създават приятелства.
– А минусите какви са? Скандалите от това лято например като „такса стол” и „нищо за 5 лева” ще се отразят ли зле на имиджа ни пред туристите?
– По време на пролетния, летния и есенния туристически сезони през България ще преминат над 6 млн. чуждестранни посетители и ще имаме и почти толкова родни туристи. За целия този предиод ще обслужим над 11 млн. пътуващи в страната хора. Само тези три случая, за които споменахте, се комуниикатират в медиите. Това показва, че като цяло ние предлагаме един доста здравословен туристически продукт. В България за този сезон няма нито едно хранително натравяне. Комуникира се, че българският туристически продукт е изключително добър и успешен сред туроператорите и чуждестранните медии. Усещането у чужденците е, че са получили много добра услуга като съотношение между цена и качество.
– Каква част от българите предпочитат нашето Черноморие и кои почиват в чужбина?
– Около 7,5 млн. са пътуванията на българите из страната годишно. Около 4,6 млн. българи избират ваканция в чужбина. България е основната дестинация за пътуване на нашенеца. Като цяло се увеличават и пътуванията на българина всяка година. Повишава се интензивността, а намалява продължителността на пътуванията. В рамките на 2,8 дни е средната продължителност на пътуванията на сънародниците ни в България. По-интензивно пътуват малко над 2 млн. българи. Една част от тях пътуват 6 или повече пъти годишно, като едно или повече от пътуванията им са в чужбина.
– Има ли потенциал страната ни да привлича по-платежоспособни туристи?
– Около 11,5 млн. ще са чужденците, които тази година ще посетят България. Няма как да кажем, че те са от по-ниска социална група. Тъй като страната ни е посещавана от цялата палитра – от безработни до милиардери. И едните, и другите, плащат в ресторанта средна цена от 6 лв. за храна. Голяма част от туристите, които идват у нас, в джоба си имат кредитни карти със средна стойност над 7 000 евро. Всеки, който влиза на територията на страната ни има тази сума в джоба си и 3 дни, за да я изхарчи. Така че няма как да кажем, че чуждестранните туристи, които идват у нас са бедни или социално слаби, или обратното – богати. Въпросът е какво можем да вземем от тях. България средно взима от един такъв турист около 345 евро. Испания взима 1540 евро, а Австрия – 1770 евро. Ние сме страна, която угажда на гостите си. Виждаме, че българите са се съгласили да работят за без пари, за ниски заплати. Склонни са да се конкурират помежду си и всеки да смъква цените, да правят дъмпинг. Довели сме се до ситуация, в която си пречим един на друг и това, което предлагаме на чужденците е против нашите интереси. От тази гледна точка въпросът е доколко гилдиите в туризма комуникарат помежду си и приемат, че наличието на 11 млн. чужденци у нас би могло да увеличи с една добра стратегия в пъти реализираните приходи.
– Как може да се случи това? Какъв е пътят на развитие на туризма, за да се повиши заплащането в сектора?
– Пътят се нарича отрезвяване. Пиянството на българския туризъм през последните години „работи за лудо”, през тази година за първи път излезе на преден план като проблем. И то не само в туризма, който започна пръв. През октомври 2016 г. Националният борд по туризма и Българският съюз за балнео, спа и уелнес обявиха, че ще работят за увеличение на средната работна заплата на работещите в туризма с хоризонт 2026 г. на 1400 евро, колкото е среднат заплата в туризма в сродни дестинации като Кипър, Малта, Гърция. Там най-ниските заплати са 700 евро. Трябва да се стремим кадрите на всички нива, включително и висшите, да бъдат по-добре заплатени. Генералните мениджъри на хотелите у нас взимат 3 пъти по-малко от клегите си в Турция, при горе-долу еднакви цени. Надявам се през следващите години отрезвяването да доведе до друго преразпределение на силите в индустрията, за да бъдат постигнати много по-добри параметри от сегашните. Туристите, които идват у нас, плащат средна цена от 495 евро. Толкова плащат и тези, които отиват в Кипър и в Малта. Но там заплатите са по-големи спрямо родните. Това изчезване на пари от Франкфурт до Варна трябва да се установи къде е и парите да отидат по начин, по който се разпределят в конкурентните ни дестинации.
2017 г. показа и друг феномен – злепоставяне на българския туристически продукт през целия летен сезон от различни институции. От сутрин до вечер в медиите се появяваха лица, които извършваха контролни проверки по Черноморието и създаваха впечатление за престъпен свят, който обитава Черноморието ни. Смятам, че така бе нанесена голяма щета на доброто име на трудолюбивите и ентусиазирани хора, които работят в туризма по 25 часа дневно, 8 дни в седмицата, дават всичко от себе си, за да направят това, на което ние казваме Черно море. А Българската черноморска ривиера е най-развитото икономическо пространство от цялото черноморско крайбрежие. Тя е уникален феномен, с изключителен успех като място за отдих и развлечение. Но вместо това на преден план излизаха лоши констатации. Това не трябва да е политка на общините, държавата, а бизнесът не трябва да е пасивен по тази тема.
