Стефан Шивачев е директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. Роден на 17 юли 1954 г. в града под тепетата. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специалност история през 1979 г. Работи като учител (1979-1980), журналист в Българска телевизия (1980-1985), уредник в Регионален исторически музей – Пловдив (1985-1988), научен сътрудник в Регионален исторически музей – Пловдив (1988-1993). Директор на музея е от 1993 г. Научни интереси – Българският национален въпрос и история на Пловдив. Има над 80 научни публикации, сред които монографията „Тракийската организация в Пловдив” (1997) и „Книга за Пловдив” (в съавторство, 1999).
– Г-н Шивачев, какъв ден е 6-ти септември?
– За всички българи 6-ти септември е Съединието, като разбира се всички свързват този ден с 1885 година, когато в Пловдив в ранната утрин на 6 септември втора дружина от източно-румелийската милиция под командването на майор Данаил Николаев, четници и възстаници от Пловдив, Асеновград и град Съединение обявяват Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
– Как започва подготовката за историческото събитие?
Веднага след подписването на Берлинския договор през 1878 г. във Великобритания се появява една крилата фраза, че още не е изсъхнало мастилото от подписването на договора, а в България е започнала подготовката за Съединението. Тези 7 години са изпълнени с непрекъснати акции, които в някаква степен подготвят обществото, опитват се да въздействат на Великите сили – затова че българите на север от Балкана в Княжество България и на юг от Балкана в Източна Румелия желаят и са готови да извършат своето съединение. През тези години българите в Източна Румелия успяват от една замислена като автономна провинция на Османската империя да създадат Втора българска държаавеа, която да има чист български характер, българите да преобладават, не само като население, а като дух и излъчване.
Всички в Европа признават, че това не е Източна Румелия, а Втората България или Тракийската или Южна България.
На 6 септември Иван Вазов, който живеее по това време в Пловдив казва, че тази мирна революция е била най-лесната, тя е извършена, защото предварително е извършена в умовете и сърцата на всички българи. Затова можем да кажем, че цялата 1885 г. е годината на Съединението.
– Колко са били опитите за съедниение?
– Опитите започват още от Кресненско-разложкото въстание и в продължение на тези 6 години непрекъснато се създават комитети за съединението, изпращат се депутати, непрекъснато се поддържа този огън. Тяхното основно място е в Източна Румелия. Това е акт, в който българите от една турска автономна провинция изразяват своята воля да живеят обединение със своите братя в Княжеството.
– Кои са главните организатори?
– Съединението е дело на целия български народ. Замислено като акт в началото на 1885 г. от един кометите, който включва Захари Стоянов и още 10-тина дейци на национално освободителното движение. В края на юли са привлечени майор Данаил Николаев и още 10 офицери от румелийската милиция. В края на август Димитър Ризов и Сава Миткуров запознават княз Александър Първи Батенберг с идеята за съединението с това, че комитетът планира на 6 септември да обяви съединението. Тогава князът дава своята благословия за това дело и съгласието си да застане начело. Той ясно осъзнава, че обявяването на това съединие ще е против волята на Русия. По това време това е напълно рисково дори за короната на Батенберг.
Тогава министър-председателят на България Петко Каравелов изрича думи, които стават легенда: "Тази година в Тракия, до година дай боже в Македония и в Одринско".
Основният урок и идея на съединението е, че то е извършено от целия български народ, от цялото общество и това позволява на един малък народ като българския да наложи волята си над Европа. Българите са първите, които дръзват и успяват да наложат волята си над Великите сили. Това е в основата на успеха на съединението.
– Каква е ролята на княз Батенберг?
– В продължение на дълги години под въздействието на руски течения в България винаги се тиражираше една лъжа, че князът се уплашил и избягал от бойното поле, за да спаси кожата си. Точно обратното е – той приема съединението, използва целия си авторитет и власт, за да го утвърди. Когато идва моментът на военна защита той е начело на войската в Сливница. През цялото време командва и става герой не само на България, но и на тогавашната европейска преса – във всички европейски вестници е публикуван неговия образ и хвалепствия за това как този млад 28-годишен княз застава начело на своята армия, разбива сръбската и защитава съединението.
– Разкажете някои малко известни и любопитни факти около Съединението?
– Историите са много. Мога да ви кажа например какво са видяли европейските кореспонденти у нас. Немският журналист Артур фон Хунс идва в Пловидв на 20 септември и през всичките следващи месеци той е непрестанно с княза. Когато пристига тук той очаква да види един мрачен град, в който обстановката е напрегната, а българи, турци и гърците са скарани. Всъщност Хунс вижда тук една изключително мирна и спокойна обстановка. Няма нещо, което да проличи, че тук е извършен такъв революционен акт. За самият Пловдив, той пише, че на пазара се откриват всички неща, като дори неща, които на европейските пазари много трудно могат да се намерят – например дивеч. Докато тук е на безумно ниски цени. Немският журналист прави поредица от хвалепствени репортажи, които по-късно са публикувани в един от най-авторитетните европейски вестници. В крайна сметка този немски журналист е един от хората, които популяризират България, които правят княз Батенберг безкрайно интерес. На базата на тези репортажи той издава книга- "Борбата на българите за Съединението". Той пише, че това е една процъфтяваща държава. Епопея на българското съедининие пред цяла Европа. След освобождението си за 6-7 години българите изграждат една модерна за времето си европейска държава, което безспорно е един огромен успех тогава.
– Знаят ли младите какво честваме днес?
– През последните години от 1994,95 във времето, в което 6 септември беше обявен за официален празник мога да кажа,че тук в Пловдив направихме всичко възможно Съединението да бъде прието като пловдивското събитие в българската история.
Не мисля, че има човек в Пловдив, който да не знае какво е Съединението и кога е обявено. Не случайно този ден е обявен за празник на града. Тогава пловдивчани са на улицата, на всичко, което се организира в града. Тържественият ден завръшва с митинг, поклонение пред паметника на Съединението, когато целият площад се изпълва с хиляди души. Мисля че и в цялата страна Съединението е едно събитие, което се познава и от младите и от старите.
– Върху сградата на Народното събрание в София е написано "Съединението прави силата". Смятате ли, че депутатите се уповават на този девиз?
– Не бих казал, че те разбират смисъла на този девиз. За никой не е тайна, че Народното събрание е една от институциите, които има най-нисък рейтинг. Той беше изграден в последните две десетилетия, защото всички бяхме свидетели на скандали и на много малко моменти, в които българските парламентаристи се обединяват в името на някаква идея, цел. А основният урок на Съединението е, че само тогава, когато един народ, едно общество е обединено в името на една цел и всички приемат тази цел, осмислят я и се борят за нейното реализиране- тогава един малък народ като българския може да осъществи такива големи постижения като съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Колкото и с болка да го казвам съвременната българска политическа класа не напълно осъзнава този девиз. Не напълно осъзнава смисъла на тази дума "съединение", взаимствана от акта на Съединението през 1885 г. Иска ми се като българин, като български историк това да бъде осмислено и прието в много по-добър вариант от съвременната българска политическа класа.
– А българите осмислят ли думата "съединение". Обединен ли е в днешно време нашият народ?
– Моето мнение е, че България през последните 15 години взима важни и правилни стратегически решения. Не мисля, че някои на нашия континент може да оспори това, че европейците можем да заемем едно достойно място в рамките на човешката, световна цивилизация, само при една обединена Европа в името на своите цели в геополитически и геоикономически план.
Това правилно решение би трябвало да предизвика и едно обединение на българите. Разбира се тук влизат много странични фактори. Съществуващото неравенство в рамките на ЕС, мястото на българите като благосъстояние, като условия на живот. Всички онези трудности, които са трупани десетилетия и в крайна сметка разединяват и българите. На мен ми се иска да приемем тази идея, която да ни обедини. Да имаме една по-ясна цел – да направим родината си едно добро място за живеене чрез усилията на всички, а не да тръгваме по най-лесната, макар и наклонена плоскост.
– Учим ли се от историята?
– Има една сентенция, че основната поука от историята е, че съвременниците много малко се учат от историята. Историята е нещо, което може да ни даде реперите, с което ние да създадем правилна оценка за настоящето и да се опитаме да погледнем в бъдещето. От нея можем да черпим поуките, може да черпим положителното или отрицателното. Ние трябва да съумеем да видим къде през последните 100, 120-30 години българите сме бъркали като народ, като политически решения, като държава. Къде сме вървяли по крив път, за да може да оценим сега кой е нашият истински път. Като един историк ми се иска българинът да се обръща много повече назад. Тогава, когато иска да погледне за днешния си ден или пък да погледне малко по-напред в бъдещето на родината си.
– Каква е програмата на РИМ за празничния ден?
– Има една главна програма, с която Пловдив отбелязва 6-ти септември. Сутринта започваме с межуднароден маратон, след това преминаваме през тържествен молебен в катедралния храм, следва поклонение пред паметниците на Захари Стоянов, на майор Райчев, майор Николов, после има концерти на площада, както и възстановка на събитията от 6-ти септември от комитет "Родолюбие" и накрая завършваме с тържества заря проверка. Регионалният исторически музей участва в празничната програма с изложба. Стана традиция ежегодно на този ден да показваме изложба посветена на различни аспекти на Съединението. Тази година експозицията е озаглавена "Непознатата война", посветена на 100-годишнината от Първата световна война с участието на пловдивчани. Официалното откриване ще бъде в 19:35 ч. със специално поканени гости, а още от сутринта тя ще е достъпна за всички жители и гости на града. Изложбата ще може да се разгледа тук през следващите 7-8 месеца. Разбира се всички екзпозиции на РИМ са отворени за безплатно посещение днес.
