Радка Банялиева е директор на Музея на авиацията в Крумово. През 1988 г. тя завършва специалност история, степен магистър във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. От 1989 г. до 1996 г. работи в дирекция „Културно-историческо наследство”, Пловдив. От 1996 г. постъпва в Исторически музей, Пловдив, където до 2007 г. е уредник, а от същата година е назначена за главен уредник в Регионален исторически музей, Пловдив. Научните и интереси са в областта на историята на Пловдив, цариградските българи, музеологията. Автор на книгата „Историята на моя род” (2008). Участва в създаването на музея в Екзархията в Истанбул и възстановяването на гробницата на Гаврил Кръстевич, инициатор и председател е на инициативния комитет, издигнал паметника на полковник Дрангов. Владее английски и руски език. Член е на ИКОМ (Международен съвет на музеите – International Council of Museums). От 2011 г. е назначена за директор на Музея на авиацията.
– Г-жо Банялиева, какво предстои в Нощта на музеите Пловдив 2017?
– Ежегодно през септември Пловдив организира Нощ на музеите и галериите, която е различна от националната (през май). Тогава градът участва с различни събития и прояви, когато се включват всички музеи, галерии, книжарници и т.н. Това е лично пловдивска инициатива. Нощта на музеите и галериите започна да се организира първо тук, след което се превърна в Национална нощ на музеите и галериите през май, като Пловдив продължи да прави и септемврийска нощ. Тази година за 13-ти път в периода 15,16,17 септември Музеят на авиацията в Крумово, като част от "Нощта на музеите Пловдив 2017", ще предложи собствена богата развлекателна програма.
– Какво ще предложи Музеят на авиацията?
– Всяка година програмата е различна, подготвена специално за Нощта на музеите-Пловдив в съответната година. На 15 септември Музеят на авиацията ще се включи с проекта си „По-близо до космоса“. В рамките на тази инициатива от 15 до 20 ч. музеят ще е с вход свободен, а посетителите му ще могат да се отправят на междузвездна разходка. Първо те ще си направят снимка в космическия костюм на Георги Иванов чрез специално изработено табло (те няма да облекат оригиналния костюм, а да се заснемат с него). След което ще разберат как се произвежда космическа храна и да я дегустират. Любителите на авиацията ще могат да разгледат кабините на вертолетите Ми-1 и Ми-24, а децата и техните родители да участват в нашата игра „летец-откривател“, в която чрез специални детайли, които първо трябва да се открият в помещението от външната експозиция, да ги сглобят на принадлежащите им самолети и вертолети. Също така хората, които ще дойдат да посетят музея ще могат да разгледат международната фото изложба- "Армиите в голямата война", която представя участието на Австрия, България, Франция, Германия, Турция, Великобритания, САЩ в Първата световна война.
– Коя ще е най-голямата атракция?
– Според мен това ще е дегустацията на космическа храна. Хората ще могат да раберат как се произвежда храната (осигурена от института по криобиология и хранителни технологии към селскостопанската академия). А след което ще опитат мострите, които са под специалното ръководството на доц. Лиляна Начева. Те ще имат възможност да хапнат пиле с ориз, наденица с боб, кисело мляко с ягоди и още други вкусотий. Чрез томбола ще бъдат изтеглени около 300 човека, които ще могат да опитат тази космическа храна.
– Каква е тенденцията на посещаемостта?
– Всяка година посетители ни се увеличават. Ние се включваме в т.нар."детски пояс" – започваме по-рано да работим – от 15 ч., което дава възможност на голяма част от публиката на пловдивските музеи и галерии първо да дойдат при нас, след което да продължат разходката си в града. Традиционно в годините посрещаме между 1200-1500 човека.
– Като изключим Нощта на музеите, има ли интерес към Музея на авиацията?
– Ние сме от институциите, които не се оплакват от липса на посетители. Интересни сме за хора от 4-годишна възраст до 80-годишни ветерани и авиофенове, плюс всички ученически, детски групи и семейни посещения. Радваме се на една добра посещаемост и ако се преместим в Пловдив нашите посетители ще се увеличат, тъй като достъпа ще бъде значително облекчен.
– С какво той привлича туристи?
– В нашия музей могат да се видят във външната ни експозиция близо 70 летателни апарати от бойната, селскостопанската, леката авиация, които представляват изключителен интерес от страна на туристите. Имаме дни на отворените врати и тогава обикновено даваме достъп до кабините на апаратите, които споменах и те могат да се разгледат и отвътре. При нас се съчетава познанието, образованието, което даваме на нашите посетители, с една възможност за забавление. Ние сме малко по-различен тип музей, тъй като при нас експонатите могат да се пипнат и човек да се почувства свързан с тях. Вътрешната експозиция пък разказва за българската авиация от нейните първи години до днешни дни. Там могат да се проследят най-славните години от тази история и да се научи много за авиацията- нещо, което липсва в образователната система и в общата история, която се изучава в българските училища.
– Има ли интерес от чужденци?
– Идват много чужденци. Както споменах сме притегателен център за авиофеновете. При нас се намират експонати, които са единствени в света. Затова при над идват туристи от Китай, Австралия, Нова зеландия, Индия, Швейцария, Германия… В нашата книга за впечатления те са записали своето преживяване в музея и там обикновено виждаме колко са останали доволни от това, което са видяли и научили.
– След Нощта на музеите, какво могат да очакват посетителите в Музея на авиацията?
– Споменах за изложбата „Дните на голямата война“. Тя ще бъде тук няколко месеца- най-вероятно до началото на пролетта. Ние нямаме зали за временни изложби, което е един минус и се надяваме да го преодолеем с преместването си в града. В салона на самолета АН-24 сме направили детски образователен център, в който децата от един клас могат да седнат и да гледат презентации на различни теми от историята. Така че се стремим да бъдем в крак с това, което ги интересува и това, което смятаме, че е важно да знаят и го предлагаме под формата на образователни игри.
– Споменахте, че имате намерение да се преместите в Пловдив. Кога смятате да стане това?
– Нямаме някакъв срок и дата за преместване. Висчко зависи от това как ще се осъществи финансирането, така че се надяваме да се ускори.
– Как насърчавате младите хора да посещават музея?
– Нашият музей се радва на много млади посетители. Имаме групи доброволци, които ни помагат в дните на отворените врати и с възстановяването на апаратите от външната експозиция. Тъй като са наоткрито и в резултат на влиянието на атмосферните условията видът им трябва да бъде периодично реставриран. Мисля, че сме добър притегателен център за младите хора, които допълват своите технически знания, които вече имат или в момента изграждат. При нас посетителите се връщат няколко пъти – това може да проследим в нашата книга, в която те пишат: "за втори, за трети път идвам, предната година бях тук…" Има нещо, което ги кара да се връщат обратно и аз много се радвам за това, че сме интересни и даваме възможност по един малко по-нестандартен начин да се допълва образованието на младите хора.
