Д-р Иван Църов е директор на Регоналния исторически музей във Велико Търново. Роден е на 12 февруари 1957 г. в с. Добромирка, Габровско. Завършил е ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" през 1981 г., специалност "История" и специализация "Археология". В музея в старата столица работи от 36 години. Доктор е по археология от 2013 г. Занимава се с изследване на провинциално римско градоустойство. Автор е на две монографии и над 70 научни публикации. По повод предстоящия празник – Независимостта на България, Kmeta.Bg разговаря с него за любопитни факти около историческото събитие и уроците от него.
– Д-р Църов, какъв ден е 22-ри септември?
– Това е един от най-значимите дни в новата българска история. Преди 109 години на тази дата България получава своята независимост и суверинитет. До тогава страната ни е васално Княжество на турския султан. С обявяването на Независимостта България вече става равна с останалите европейски и световни страни и князът, получавайки титлата "цар", получава приемственост със средновековното българско царство.
– Какво точно постигаме чрез обявяването на Независимостта?
– България вече може да води независима външна политика. Не е нужно всеки външно-политически акт да бъде одобряван от султана. Също така тя вече може като независима страна да води и политика на друго по-високо ниво. Европейските държави започват да се съобразяват с нея и на фона на икономическия разцвет в нашата страна – всичко това показва един положителен импулс за продължаващото развитие на България.
– Защо обявяването на Независимостта се случва точно на тази дата?
– По това време политическата ситуация в Европа е много благоприятна. Вниманието на световните сили е насочено към анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. И княз Фердинанд, който е гостувал на австроунгарския император, използвал благоприятния момент и обявява Независимостта на България. Въпреки това Фердинанд е имал доста колебания, доста преценки, няколко дни е мислил на къде ще натежат везните. Тъй като е имало вероятност по насилствен начин да се върне старото статукво. В крайна сметка се оказва, че историческият момент е бил точно избран и обявяването на Независимостта става факт.
– Разкажете любопитни и по-малко известни факти около Независимостта?
– Има много такива. Ден преди обявяването на Независимостта княз Фердинанд слиза от княжеския кораб, с който пътувал от Виена до Русе и там вече се кача на княжеския влак, който потегля към Търново. Пристига на гара "Две могили", където парната машина трябва да презареди с вода. Тогава князът и мин.-председателят Александър Малинов започват да нахвърлят в най-общи линии съдържанието на манифеста. Престояват около 2 часа, като охраняващата рота е строена на гарата. След което влакът тръгва (към 14 ч.) и час и половина по-късно пристига в Търново. Решават, че Фердинанд ще преспи във влака. Междувременно градският глашатай е минал и е съобщил, че ще се състои много важно събитие (без да бъде обявено какво точно) и всички градски първенци с голяма част от жителите на Търново чакат на Централна гара царския влак, който се знае, че вече е пристигнал. По някаква причина обаче влакът не отива на Централна гара, а на гара "Трапезица". Това не е било случайно, защото тогавашния кмет Иван Вителов чакал на гарата с пишещата си машина. През нощта князът и мин.-председателят оформяли текста на документа, след което е бил подаден на градоначалника през прозореца и той седнал на гарата и напечатал вече на пишеща машина първите два или три екземпляра. И в Регионалния исторически музей ние пазим именно второто копие от този текст. През това време гражданите научават, че Фердинанд ще слезе на "Трапезица" и всички хукват натам. Както пише един съвременен източник: "И на този ден най-доволни бяха файтонаджиите". Имало е и още едно объркване. Гражданите се качили на хълма Хисарлъка (Царевец), защото мислели, че там ще се случи събитието. Обаче минавайки по Владишкия мост, князът решава първо да посети църквата "Св. Четиридесет мъченици", където да отдаде почит на своите царски предшественици. Там обаче е имало вече събрало се мнозинство и именно тогава Фердинанд прочита за пръв път манифеста. Хората, които са на хълма, виждайки, че нещо се случва в църквата, хукват надолу и някои направо са се търкаляли по склона. Царят, за да уважи гражданството се качва на Царевец, прочита манифеста още веднъж и тръгва шествие към града.
– Ще има ли Регионалният исторически музей специална програма за 22-ри септември?
– Нямаме специална програма. Но двата обекта, свързани със събитията, ще разботят безплатно за посетители – църквата "Св.Четиридесет мъченици" и архитектурно-музейният резерват "Царевец". По традиция вече на всеки национален празник ние правим безплатни пешеходни турове на местата, свързани с даденото историческо събитие. Така, от 14 ч. в зависимост от броя на желаещите (може би 2, 3, 4 групи с екскурзоводи) ще минат по стъпките на хората, участвали в историческите събития на 22-ри септември.
– Интересуват ли се младите от историята си?
– В нашия град виждам един сериозен интерес. Има няколко клуба, които се занимават с изучаване на нашата история. Ние им оказваме доста сериозно съдействие, подготвайки ги, давайки им възможност да практукуват по нашите обекти, под вниманието на наши екскурзоводи. По броя на посетителите на нашите обекти виждаме една доста сериозна цифра- годишно около 50-80 хиляди учащи.
– Независим ли е българският народ днес?
– За съжаление ние сме малък народ и нашата дума не е решаваща. Разбира се, от нас зависят много неща в нашата политика. Като членове на ЕС и НАТО ние участваме и в световната политика. Но по-скоро нашето внимание трябва да е насочено към вътрешната ни политика, към Балканите. Така или иначе, неминуемо трябва да участваме и в световните процеси, ако искаме да бъдем смятани от другите страни като независима държава.
– На какво ни учи това историческо събитие?
– От това събитие трябва да научим, че когато един народ иска да постигне нещо – това нещо се прави от политиците, но то трябва да бъде подкрепено и от народа. И наистина преди 109 години политиците са взели решение да обявят Независимостта на България, но народът по всякакъв начин е подкрепил това. И когато има единение между политици и народ – то тогава държавата върви към успех. За съжаление в наши дни, като че ли това единение липсва. Но се надявам, че така или иначе България е просъществувала повече от 1300 години ще просъществува и занапред.
