Старият железопътен пансион в подножието на крепостта Царевец може да получи нов живот като Национална галерия на българския килим и жив музей с работилници, ателиета и пространства за демонстрации на традиционни занаяти. За реализацията на идеята община Велико Търново вече е отправила официално искане до министерството на транспорта и съобщенията за прехвърляне на собствеността върху сградата.
Амбицията е емблематичната, но неизползвана сграда на улица „Крайбрежна“ да се превърне в ново културно средище, което да съчетава съхраняването на българското текстилно наследство с възможности за образование, творчество и туризъм. Освен че ще вдъхне живот на района между Царевец и Хуманитарната гимназия, проектът има потенциала да се превърне в още една притегателна точка за посетителите на старопрестолния град.
В основата на концепцията стои идеята новата галерия да стане постоянен дом на най-голямата частна колекция от български килими, събирана в продължение на години от нидерландеца Якоб ван Бейлен, който живее във Велико Търново и е посветил значителна част от живота си на опазването и популяризирането на българското килимарско изкуство.
Освен експозиционна функция бъдещият център е замислен и като жив музей, в който посетителите ще могат да се запознаят отблизо с традициите на килимарството, тъкачеството и други български занаяти чрез демонстрации, обучения, творчески работилници и ателиета. Така проектът ще съчетава съхраняването на културното наследство с неговото активно представяне пред нови поколения и международна публика.
Инициативата вече получава подкрепата на посланика на Нидерландия в България Артур ден Хартог. По време на срещи с представители на местната власт е обсъдена и възможността за бъдещо партньорство с нидерландския град Леуварден – Европейска столица на културата за 2018 година, което би могло да отвори нови възможности за културен обмен и реализация на съвместни проекти.
Според община Велико Търново концепцията е вдъхновена от философията на инициативата „Европейска столица на културата“ – да се създават пространства, които едновременно пазят културната памет, насърчават творчеството и развиват устойчив културен туризъм. Ако проектът бъде реализиран, Националната галерия на българския килим може да се превърне в един от най-разпознаваемите културни центрове в региона и в нов символ на връзката между традицията и съвременността.









