През тази година не се очаква метеорният поток Леониди да покаже висока активност, но на 17 ноември в 18:30 ч. българско време ще бъде неговият максимум. Това съобщи за "Фокус" Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.
Потокът е активен от около 6 до 30 ноември. По време на максимума могат да се наблюдават около 10, 15 метеора на час. Леониди бяха интензивни метеорни дъждове последно през 2001 и 2002 г. с около 3500, 4000 метеора на час, като тази висока активнст се повтаря през периоди от около 33 години, колкото е периодът на кометата- причинител 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл).
Леониди са едни от най-бързите метеори те навлизат в земната атмосфера със скорост 71 km/s. На 18 ноември в 13:42 ч. Луната ще бъде в новолуние, т. е. няма да пречи на наблюденията в близките до максимума няколко нощи. Около средата на ноември съзвездието Лъв е видимо над източния хоризонт от около 01 ч., т. е. Леониди ще бъдат достъпни за наблюдение през втората половина на нощите, като условията ще се подобряват с издигането на съзвездието Лъв по-високо над хоризонта към края на нощта. В безлунните есенни нощи, например след новолунието на 18 ноември до около началото на декември е единият от двата най-удобни периода в годината, през които най-удобно се наблюдава т. нар. "зодиакална светлина".
Сега този природен феномен се наблюдава най-добре рано сутрин преди изгрева, в посока изток. Най-подходящото време за това е от около 1 час и 40 мин. преди изгрев слънце до около 20-тина минути по-късно, когато вече започва зазоряването. За Западна България през ноември удобното време е от около 5:40 ч. до около 6:00 ч. За източната половина на страната трябва да се извадят десетина минути, преценено най-общо. Другият най-удобен период за наблюдение на това явление е преди новолуние през март или през април, вечер след залеза, в посока запад.
През есента сутрин, а през пролетта вечер еклиптиката се издига по-стръмно над хоризонта, което прави феномена по-добре видим. Пак тогава Млечният път е видимо далеч и неговото сияние не се смесва с това на зодиакалната светлина. Фотографирането на зодиакална светлина е сравнително лесно. Тя може да се снима с дълги експозиции, както с неподвижен фотоапарат на статив, така и от екваториална монтировка с водене, каквито използват много астролюбители. Трябва обаче да се избере място, откъдето по посока на зодиакалната светлина (в случая изток-югоизток) да няма сияния от градове и селища. Трябва също наблюденията да се извършват при много добри метеорологични условия. В междупланетното пространство в централната част на Слънчевата система се разпростира прахов диск, лежащ в равнината на еклиптиката. Той съдържа прахови частици останали още от времето на формирането на Слънчевата система, както и такива, донесени от преминалите покрай Слънцето комети. Този прах разсейва дифузно слънчевата светлина, пораждайки така сиянието на зодиакалната светлина.
