Днес отбелязваме Бъдни вечер – един от най-важните семейни празници в българския календар. Това е последният ден от Великите пости, а навечерието е изпълнено с трепетно очакване да се роди Божия син, което в народната ни традиция се свързва с прераждането на цялата природа. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
Вечерта цялото семейство сяда на масата. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. Празничната трапеза е богата, но постна. Броят на блюдата трябва да бъде нечетен – 7, 9 или 11. Традиционно на софрата се поставят боб, жито, пълнени чушки с ориз, сарми, свежи и сушените плодове, орехи, чесън и вино. Важен елемент е обредната пита с пара. Тя трябва да бъде кръгла като слънце, а по-умелите домакини я украсяват с кръстове, житни класове и плодове от тесто. При разчупването ѝ първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. Този, който изтегли парата, ще бъде най-големият късметлия през следващата година.
След края на вечерята масата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Вярва се, че тогава идват починалите близки, за да се нахранят и да благословят живите.
В различните краища на страната народът нарича празника Малка Коледа, Суха Коледа, Крачун, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.









