Любимка на малки и големи, талантлива и запомняща се, Леда Милева е оставила зад гърба си стотици приказни стихове и пиеси за деца. До ден днешен нейните произведения радват, развличат и усмихват няколко поколения. Незабравимата авторка на "Зайченцето бяло" продължава да поражда веселие и да внася вълшебство в прозаичното ежедневие.
5 февруари събира двете най-важни събития в живота на Леда Милева. На тази дата през 1920 г. тя се ражда, също тогава, но през 2013 г. поетесата ни напуска.
Софиянка по произход, тя е дъщеря на гениалния Гео Милев. Завършва Американския колеж в София и Институт за детски учителки, междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938-1941). През времето работи като главен редактор на сп. "Пионерска самодейност", зав. редакция в издателство "Български писател" (1965-1966), зам.-директор (1966-1967) и директор (1967-1970) на Българската телевизия. Зам.-началник на отдел "Печат и културно сътрудничество" в Министерството на външните работи. В периода 1972-1978 г. Леда Милева е постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж с ранг на посланик. Заместник-председател и председател (1960-1980) на Българския ПЕН клуб, председател (1979-1989) на Съюза на преводачите в България, член на управителния съвет на Съюза на българските писатели (1979-1989); главен редактор на списание "Панорама" (1980-1990). През 1984-1992 е член на УС на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX НС и VII ВНС. Включена е в Почетния списък "Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга.
Издала е повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората [избрано] (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Нейни стихотворения и пиеси са превеждани и издавани във Франция, Германия, Русия, Белорусия, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия и др. Превежда стихове и проза от английски, руски, френски.
Заедно със съпруга си Николай Попов е съставител на поетичните антологии Американски поети (1975), Нощен дъжд – съвременни английски поети (1980); Африкански гласове (1987).
Носител е на орден Стара планина Първа степен (2006).
Снимка: spisanie8.bg
