Русенският художник Роберто Андреев е сред щастливците, имали възможност да бъдат в Атон и то в българския манастир „Свети Георги Зограф“.
Пребиваването в монашеската република Света гора е позволено само на мъже и това е добре известно, но едва ли се знае, че е свързано и с полагането на доброволен труд.
Роберто отива в манастира с група работници, за да извършат ремонтни работи по подмяна на старите манастирски прозорци и врати с нови. Работата в „Зограф“-а, както наричат българския манастир, започва още през 2017-а и продължава през 2018-а, през което време Роберто е бил в светата обител два пъти и му предстои ново ходене.
Не е тайна, че за художник на свободна практика, какъвто е графикът Роберто Андреев, набавянето на средства за съществуване чрез допълнителна работа е нещо обичайно. Той се е квалифицирал в отделни строителни дейности, сред които особено му допадат гипсовата шпакловка, кърпенето, смяната на черчевета и др. И с боядисването се справя, но както сам признава „вапцането го може, но не го кефи“. Колкото до занаята, учил го е от друг колега, Стефан Стефанов, който е добър в приложната работа. Той е моят майстор, на него дължа опита си, казва още Роберто пред сайта „Здраве да е“.
За общо над десет дни работа и престой в манастира „Свети Георги Зограф“ художникът е опознал околностите и е обходил платото. Природата е невероятна – скали, маслинови и портокалови дървета, хълмист зелен терен, Беломорско крайбрежие, което няма пясък, а разноцветни камъчета. Самото пътуване с ферибот от град Уранополи, до пристището под „Свети Георги Зограф“. Сред девствената природа може да се срещнат сърни и диви прасета, разказва очевидецът Роберто Андреев. В околностите на манастира се намира и пещерата на Свени Козма, живял като отшелник в нея. За тази пещера се разказва, че в нея вилнеели бесове и човек трудно би могъл да остане за повече там.
Но най-впечатляващ от всичко е самият манастир, „Зограф“. Роберто го сравнява с манастира от филма „Името на розата“ по едноименния роман на Умберто Еко. Българската света обител е сред най-големите в Атон. В момента в него има около 40 монаси и послушници: българи, молдовци, украинци, руснаци и гърци. В манастира има две или три църкви, в които се намират ценни икони. Най-старата църква е отпреди два века. В „Свети Георги“, както и на цялата Света гора, няма домашни животни от рода на кози, овце, крави. Единстевото, което монасите отглеждат, е кокошки. Разбира се монасите правят хубаво вино и ракия от лозята, които гледат. Русенската група се храни в трапезарията на монасите и там Роберто е опитал от хубавото вино на монасите. Казва, че майсторът на виното е отец Исак. Въпреки забраната на Света гора да се отглеждат животни, това не се отнася за котките. За котките входът на манастирите е свободен. Близо 40-50 е преброил там Роберто. Без тяхна помощ опазването на храните в складовите помещения не би било възможно.
