В историята на българския цар Самуил има и славни битки, и величави дати, въпреки че за поколенията остава известен с разгрома и ослепяването на армията му от Василий Българоубиец.
На днешния ден преди 1012 години българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин) през 1002 г.. По същото време византийската войска е концентрирана при обсадата на Бдин (Видин), българите достигат Тракия. Самуил умишлено избира деня 15 април – Богородица. По това време в Адрианопол много хора са се събрали за традиционния панаир, организиран в чест на Божията майк. Без да срещнат съпротива, българските войски заграбват значителна плячка и се оттеглят.
Българският цар Самуил е провъзгласен за владетел през 997 година. Управлява до 1014 г. и става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. Според латинския превод на хрониките на Скилица баща му комит Никола е бил управител на голямата област Средец. По традиция управителите на големите области са били в родствени връзки с преславския царски двор. Историците предполагат, че Самуил е наследник на Симеоновия род – доказателство, за което намират в имената, които носят Самуиловите наследници.
В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Първо кан Кардам разбива голяма византийска армия край града. След него цар Симеон обсажда Одрин, а цар Самуил пръв успява да го превземе. Важни за българската история са битката от 1205 г., в която цар Калоян разгромява кръстоносците и обсадата на Одрин по време на Балканската война, когато градът е превзет от български войски.
