Днес е Голяма Богородица – денят, в който християнската църква почита Света Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Това е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Имен ден празнуват кръстените с имената Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина, Панайот.
По този повод Негово светейшество българският патриарх Неофит оглавява празничната литургия в Троянския манастир “Успение Богородично”, който в този ден отбелязва своя храмов празник. Богослужението започна в 07.00 часа с празнична полунощница, по време на която се изнася Богородичната плащаница и с лития се обикаля храма.
След това от 11.00 часа ще се отслужи и св. литургия, в края на която по традиция чудотворната икона Пресвета Богородица – Троеручица, прочутата светиня на манастира, свързана със самото му основаване, се сваля от проскинитария и се поставя в специална носилка. Носена от богомолци, тя се отправя с литийно шествие към могилата с параклиса, недалече от манастира, където е станало първото чудо, с което се прославя светата икона. На могилата се извършва водосвет и присъстващите богомолци се поръсват за здраве и освещение с осветената вода.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата “успение” – заспиване.
Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”
В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигне на хляба”.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите. Селищата с църкви “Успение на Пресвета Богородица” имат храмови празници.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пилешка каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари.
