
Арх. Жана Джугаланова е старши експерт в Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН). Тя е един от специалистите, които заедно с министъра на културата Вежди Рашидов провериха на място какво е състоянието на опожарените тютюневи складове – паметници на културата, в Пловдив. С арх. Джугаланова разговаряхме за възможностите ценните сгради от Тютюневия град да бъдат спасени и възстановени.
– Архитект Джугаланова, защо изгорелите тютюневи складове в Пловдив са толкова ценни?
– Най-голямата ценност на сградите е присъствието им в този голям ансамбъл, който е бил Тютюневият град и за който трябва да положим всички възможни усилия, за да бъде съхранен. За съжаление, един след друг, по различни причини, си отиват отделни елементи от този ансамбъл.
Една от опожарените сгради е особено представителна – това е складът на Кудоглу, който освен че е най-интересното здание поради изключително богатата пластична украса, е може би последният материален знак, останал от големия дарител и благодетел на Пловдив. Знаете, че е унищожена родната къща на Димитър Кудоглу, съборена е и сградата на Дома на благотворителността и здравето в центъра на Пловдив.
– Колко ще коства възстановяването на тези сгради и дали въобще е възможно?
– Напълно възможно е възстановяването, разбира се, след експертна оценка на строителни инженери, които да кажат дали пожарът е довел до деструктивни процеси. Аз съм сигурна, че не всичко е изгубено, защото има примери, когато много по-крехки стуктури са били запазвани.
Изгорелите складове са запазени в обема си с връзките в ъглите и към момента не са застрашени от срутване, стига, не дай боже, да не стане земетресение.
– Може ли да се постигне автентичният вид на тези паметници на културата?
– Във всички случаи най-ценното е запазването на образната и материалната автентичност. Това касае материалите, от които е изграден паметникът на културата, обема, дори ни се иска дограмата да запазим, но това отдавна не е възможно за много обекти, защото трябва да се постигне топлинен комфорт в сградите при тяхното адаптиране за други нужди.
– Може ли да се каже колко ще струва възстановяването?
– Не, това не може да се каже на този етап. Но със сигурност ще трябват много пари, милиони. Това е скъпа дейност.
– Новият Закон за опазване на културното наследство ще гарантира ли опазването на паметниците на културата?
– За мен най-хубавото, което може да се случи, е да се прехвърли отговорността за опазването към общините. Разбира се, трябва да се поставят нива на отговорности и качества на обектите и да бъде структурирано всичко на държавно ниво, с децентрализация към местата като географско понятие, а не като местна власт.
В случая обаче, както се направени промените, аз лично не ги променям. Смятам, че е погрешно заложено един орган на местно самоуправление да управлява друг орган на местно самоуправление, поставени под шапката на Закона за регионалното развитие, който има друга насоченост и философия и в който дори не присъства думата “култура”, нито дори нейна производна.








