[wzslider]
На археологически находки от различни епохи се натъкват пловдивските археолози, които усилено работят по разкриването на епископската базилика, по-известна като Голямата базилика. През последния месец специалистите влязоха в дълбочина в някои от помещенията, проучвани частично през 80-те години на миналия век. Констатирано е, че те имат един по-ранен строителен период, който не принадлежи към сградата на базиликата. Тези помещения са преизползвани, когато е оформено пространството на запад от централната част – наоса, но принадлежат към комплекса и също са били с мазаечни подове.
“Засега се въздържам от коментар и интрепретация на функцията на тези помещения, има още неща да се доуточняват, но вече разполагаме с няколко работни хипотези”, коментира ръководителя на археологическия екип Жени Танкова.
Археолозите вече почти са разкрили откритото пространство, или т.нар. атриум на епископската базилика. Откритите паднали архитектурни елементи свидетелстват за богатото културно оформление на този ансамбъл. Това са колони, два вида капители – йонийски и кемпфери. Вторият вид са раннохристиянски капители, украсени с кръст. Има и комбинация с йониски капител отдолу, а върху него като надстройка и втори елемент е кемпферовият. Единият от тези капители е мраморен, е другият е сиенитен.
Открита е и една елипсовидна колона, както и много красив фриз с бичи глави с гирлянди между тях. Той е много по-ранен като датировка от времето, в което е съществувала християнската базилика, което доказва, че в сградата са били използвани и по-ранни архитектурни елементи от римската епоха – II III век от н.е.
Специалистите са се натъкнали и на цял ордер от база, паднала колона и капител, който ще може да се вдигне и така да се добие представа за оформлението на портика или атриума на базиликата.
На обекта излиза и керамика, която обаче е много силно фрагментирана. Находките обаче са разнообразни, има керамика от III-IVдо XV век. Тя е както трапезна, така и амбалажна – стомни, амфори, има и гърнета и капаци. Открити са и монети от края на IV-V век.
“Голямата ни радост беше, когато излезе един оловен печат на стратег от XI век. От лицевата страна е изобразен св. Никола, а от опаковата – името на стратега Варгас. Тази находка дава добра датировка, че тази част на града е била масово обитавана в периода X-XI-XII до края на XIV и началото на XV век”, съобщи още Танкова.
Според археоложката в много по-късни времена са използвани руините на раннохристиянската базилика, която е загинала към края на VI век вследствие на земетресение. Където е било възможно, са използвани старите зидове, правени са преграждания. През 80-те години на миналия век е разкрит и некропол с 98 погребения, който е развит върху централната част на базиликата.
След разширяването на терена археолозите ще разберат дали този некропол продължава и на север. Тепърва предстои да се изясняват доста неща, състоянието на мозайките в северния кораб. “Има известно забавяване заради многото подземни комуникации, които излязоха на това място. Започна и укрепване на сградата на банката и католическия храм, които са в непосредствена близост. След като приключи това ще се премине към масовия изкоп за разкриване на северната част на базиликата”, уточни Жени Танкова.
До края на годината се очаква да бъдат разкрити мозайките от северния кораб на базиликата, както и други сгради или част от улица в северозападната част на терена.
Най-голямата раннохристиянска базилика на Балканския полуостров предстои да бъде реставрирана по идеен проект на фондация “Америка за България”, която е готова да вложи в арехологическия паметник близо 5 милиона лева. Проектът предвижда изграждане на обект на две нива, където ще бъдат изложени мозайките. Защитното покритие трябва да бъде съвсем леко и да не е акцент, за да изпъкват уникалните археологически находки. Двете нива ще бъдат оформени около вътрешен двор, който ще е покрит и където също ще има мозайки. Покривът пък ще бъде оформен като малък площад и ще е общодостъпен. Предвижда се и изграждане на защитна стена откъм улицата и католическата катедрала. На нея може да има 3D проекция на оригиналната сграда на базиликата.
Община Пловдив ще съфинансира достъпа до сградата от север, подстъпите и изграждането на паркинги. След завършване на обекта той ще бъде управляван и стопанисван от Общината, която поиска от Министерството на културата собствеността върху имота.
Мястото, където се намира Голямата базилика, бе силно занемарено през последните години. По времето на кмета Иван Чомаков имотът бе продаден и за да се осъществи сега проектът по ревитализация, Община Пловдив откупи 1500 кв. м за 500 000 лева от собствениците.
Голямата базилика трябва да бъде завършена до 2018 година, като работата по реставрацията може да продължи и след 2019-а вече вътре в помещенията.
