Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 г. в София. Главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от 2001 г. Председател на УС на Асоциацията на търговските банки в България. Бил е на ръководни позиции в PriceWaterHouse Coopers и Earnst&Young. В периода 1999-2001 г. е бил заместник-министър на икономиката и шеф на Агенцията за приватизация.
Г-н Хампарцумян, какво мислите за конкурса на “KMETA.bg“ Кмет на годината?
Приветствам конкурса на Kmeta.bg „Кмет на годината“. Всяка инициатива, която прави работата на общинската власт по-прозрачна и по-достъпна, е добре дошла за всички ни. Усилията в тази насока трябва да се радват на широка подкрепа.
Винаги там, където има публични средства съществуват проблеми с ефективността на изразходването им. Да, има кметове, които завличат общините си с милиони, а други са изрядни. Въпросът е, че за да не бъдат равни пред закона, той трябва да се промени.
Не е въпросът да бъде задържан даден кмет, че е направил нещо незаконно. Трябва да се променят правилата така, че той да не може да злоупотребява с публични средства.
Най-често кметовете се крият зад колективната отговорност, която носят с Общинския съвет.
Общинският съвет нека има колективна отговорност. В повечето случаи говорим за единици, които са корумпирани, некадърни, най-често едното върви с другото. Въпросът е да се направи анализ и да се разбере кои са най-големите проблеми. Защото, когато един кмет е завлякъл някоя община, това означава, че едни пари са отишли от един джоб в друг, за да се облагодетелства лично някой.
Много общини страдат от липса на достатъчно събираемост на местните данъци и такси. Как може да се промени това?
Тук пак опираме до ефективност. Ако повечето общини събират едва половината дължими данъци, са виновни самите те . Събираемостта е един от факторите, по които можем да съдим дали един кмет е добър или не. Когато това му влезе в политическата и обществената оценка той ще е стреми да бъде по-добър. Моите акционери искат от мен определени показатели и да съм ефективен като мениджър. Да, може да съм много симпатичен, харизматичен и мил, но какво ще ми помогне това ако нямам ефективност? Ако не съм полезен няма да съм на това място – ще ме сложат някъде, където ще ми стига само това да съм симпатичен.
Как може да се подобри тежкото положение на Северозапада?
Не вярвам, че държавата може да предизвика икономически растеж или дългосрочна устойчива заетост. От държавата се иска да осигури добри комуникации – модерна инфраструктура и бърз интернет. Разбира се, за да дойде инвеститор на него трябва да му е гарантирана и сигурност, а не да бъде рекетиран от местните феодали. Ако в населеното място няма сигурност и образовани хора, държавата няма как да намери инвеститор за това място.
Защо един предприемач да отиде да инвестира във Видин, когато в София данъците и таксите ще му бъдат същите?
Има защо. В София квалифицираната и можещата работна ръка практически е свършила. Друг е въпросът дали в по-малките населени места има достатъчно хора, които можем да сложим в графата „квалифицирани“. По-дългосрочно трябва да се инвестира в образование и по-точно в професионалното. Това, което бяха навремето техникумите. Не ни трябват хора, които разбират по малко от всичко. Нужни са ни кадри с определен набор от умения, най-вече технически. Ако един един инвеститор иска да построи голям автомобилен завод в България дали ще намери 3000 души с необходимата квалификация?
Възможно ли е наистина кметовете, съвместно с гимназиите, да подготвят такива кадри?
Вижте, аз не мисля, че създаването на икономически растеж е съвкупност от 3-4 фактора. Първо, това е дългосрочна задача. Второ, няма как да правиш толкова години едно и също и да очакваш различен резултат. Трябва да има дългосрочен консенсус в много сектори и образованието е един от тях, инфраструктурата – също. Не можем да очакваме от държавата да направи чудеса и с някаква декларация да осигури пари за даден регион. Колко средства са изливани нееднократно и те попиват като вода в пясък. Нужно е създаването на дългосрочни условия, които да заинтригуват предприемчивите хора, защото те са тези, които движат икономиката. Държавата само прибира данъците.
Къде в страната бихте посочили примери за икономическо раздвижване?
Знаете, че там, където е създадено предприятие, то действа като притегателна сила за бизнеса. Виждате каква е ролята на „Идеал Стандарт“ в Севлиево. Районът стана магнит за бизнеса. Ето в Пловдив сега наблюдаваме индустриален бум, защото няколко ключови големи играчи се базираха там. Казаха, че са доволни, разрастнаха се и другите, гледайки, си казват „щом те успяват, защо да не можем и ние“.
Тези успешни примери не са станали реалност заради някаква програма на държавата, а просто защото даденият кмет е бил достатъчно далновиден и находчив и е дал зелена светлина на предприемачите. Ние всички знаем за много случаи, в които много добри инвеститорски проекти са пропадали заради дребни интереси и корупция. За съжаление това продължава и днес. Ако няма воля за отпор на местно ниво на такива лоши практики и контрол отгоре, инвеститорите няма как да дойдат.
Някои специалисти препоръчват във всяка община да има човек, който да отговаря за инвестициите. Какво е мнението ви за това предложение?
Смятам, че разкриването на такава длъжност няма да донесе значителен ефект. Там, където са отишли чуждите инвеститори е било заради наличието на условия и нужните предпоставки. Припомням, че България навремето беше най-доброто място в света за инвестиции във фотоволтаици – някой да ги е викал тези хора? Дойдоха ей така. Да, начинът, по който развиха своя бизнес беше неправилен, но когато създадеш условията, нещата се случват.
Накъде се насочва бизнесът в световен мащаб?
В момента, поради ред причини, се забелязва разочарование от Китай. Може да се очаква част от компаниите, които са инвестирали там да се преориентират към Източна Европа. Тук е по-добро място за правене на бизнес заради ниските разходи за труд, ниските данъци и др.
Задължението на държавата е да се създадат услови за лесно разкриване и развитие на фирмите. Дългосрочната цел трябва да е осигуряването на възможности за професионално обучение, това което на английски се казва “vocational training”.
Инвеститорите, които евентуално ще дойдат, нямат нужда от астрономи, културоведи и филолози. На тях им трябват хора с технически умения, които да се включат в производството.
Как може младите хора да бъдат накарани да се насочат към технически специалности?
Няма кой да ги насочи. Ако те самите не го осъзнават, рискът да разчитат на помощи и да берат ягоди в Англия е голям. Не трябва да очакваме от държавата, че ще хване някого за врата и ще му каже – „отиди и си намери някаква практична професия“. Ако няма нужда от такава и баща му му е оставил богатство, то тогава може да си избере да бъде какъвто иска. Но ако цели да бъде търсен кадър трябва да си поеме отговорността сам.
