
На 1 ноември България чества Деня на народните будители – официален общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Той е Ден и на българската наука (1991 г.) и на българската журналистика.
Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
1 ноември не е избран случайно: в използвания по онова време от църквата Юлиански календар на 19 октомври се чества Денят на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, а по официалния в държавата Григориански календар (от 1916 г.) на него съответства 1 ноември.
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.
За първи път празникът започнали да празнуват на фестивала в Пловдив през 1909 г., а от 1921 г. до 1945 г. Деня на будителите бил официален празник на държавата. В съвременната история на България празникът бил възобновен отново през 1992 г. по идеята на българският историк и социален активист Петър Константинов.
Ден на будителите е неучебен ден във всички учебни заведения на страната. На този ден се организират тържествени чествания, както и вечери в памет на Българското Възраждане, в читалищата самодейни състави изпълняват концерти. Полагат се цветя на паметниците на аскетите и будителите.









