Гербът на Велико Търново, извезан с три вида живи цветя върху арката пред Централна поща – това е само част от украсата по случай днешния празник на града. За тържествения ден бяха подменени знамената върху фасадите и балконите в центъра, улиците бяха измити. Атракциони, увеселителни и забавни игри са разположени в района на „Качица“. Сред тях виенско колело, люлка-балерина, детски въртележки, батути, батути с топки, надуваем батут-тигър, забавни игри – въженца, спортно стрелбище, автоскутер, гондола, забавни игри с плюшени играчки тип-топ, атракционно съоръжение пейка-екстрийм, люлка-паратропер, бънджи и др.
140 светещи фенери ще озарят нощното небе тази вечер. Бройката на фенерите е подбрана по повод навършващите се на 7 юли 140 години от Освобождението на Търново.Кулминацията на тържествата е в 20:00 ч., когато е прожекцията на шоуто „Царевград Търнов – Звук и светлина“
Също за празника днес отваря новият безплатен паркинг в центъра. 90 ще са местата за паркиране и престой, а край тях е създадена зелена зона, в която са засадени цветя и декоративни храсти. Инициативата е на кмета Даниел Панов, а средствата са осигурени от общинския бюджет. Паркингът е в района на Старото военно училище, между сградите на Пети корпус на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Областна администрация и НАП. Доскоро в тази зона автомобилите спираха върху зелените площи, а недобросъвестните шофьори хем унищожаваха тревната зона, хем негодуваха от калта след валежи. С реализацията на проекта ще бъде сложен край на произвола, а зелените площи ще бъдат възстановени.
Новият обект ще е с временен статут и ще съществува до реализацията на първия етап от проекта за създаването на нов градски център върху територията на Старото военно училище.
Празникът на Велико Търново се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. стил) 1230 г., както и с деня на Св. Четиридесет мъченици. Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г. Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма “Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (ст.стил). След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. За възстановяването му заслуга имат будните жители на квартал “Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата “Св. Четиридесет мъченици” под наслов “Мой любим квартал”. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на славния си град.
Старата столица е на около 7000 години, сочат исторически данни – най-ранните следи от човешки живот са от петото хилядолетие преди новата ера. Следи от тракийската култура са открити на хълма Трапезица, датирани от първата половина на третото хилядолетие. През VII в. тук съществува голямо славянобългарско селище, което в XII в. вече е укрепен град, значителен стопански, културен и воененцентър.
Средновековният град бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Света гора и днешния кв, “Асенов” по поречието на р. Янтра. На Царевец и Трапезица били изградени двете главни средновековни крепости. Между тях по крайбрежието на Янтра възникнал т.нар. Нов град. Под югоизточната кула на Царевец се намирал кварталът на чуждестранните търговци, “Франк хисар”, а непосредствено до реката, били жилищата на най-бедната част от средновековното население на столицата.
През всичките 485 години на османско владичество Търново е крепост на българщината – тук се подготвят съзаклятия, въстания. В средата на XIX в. градът е значителен административен и икономически център с развити занаяти – казанджийство, абаджийство, златарство, тъкачество, мутафчийство и др. През шейсетите години на века се основават и първите фабрики за коприна, за спирт, за оцет, за хартия, за вакса, за сапун и други. Търновски търговци държат кантори в Манчестър, Лайпциг, Виена, Букурещ, Брашов, Браила, Одеса, Москва и въртят търговия из Османската империя и в Европа.
През годините на социализма Велико Търново продължава да бъде основен икономически, административен и културен център. През 1963 г. на историческия хълм Света гора разтваря врати Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий” (днес втори по големина в България). През 1966г. е прието Постановлението на Министерския съвет “3а развитието на Велико Търново като исторически, културен и туристически град”, което определя облика му и до днес.
