
Секретната колекция на НИМ вече е достъпна и може да бъде видяна в старата столица. Колекцията от уникални реликварии бе открита от доц. д-р Цветана Кьосева, зам.-директор на НИМ. Предметите са били засекретени до 90-те години, защото са придобити от Македония и Северна Гърция още по време на Първата световна война. Тогава големият български археолог Богдан Филов, като част от т.нар. Културна рота, информира щаба на тогава действащата българска армия, че се натъкват на много паметници в районите на военните действия. Той получава задача да прибере най-ценните неща.
“Знаете, че в края на Първата световна война, България е победена. Наредено е тези ценности да бъдат върнати. Тогава Александър Стамболийски отсича: „Няма да ги върна!”, каза доц. Косева. До 90-те години на миналия век те са пазени в трезорите на Българската народна банка. През 1994 година са показани за пръв път. Мощехранителници, дарохранителници, църковна утвар и други свещени предмети, обслужвали духовния култ, са включени в изложбата подредена в хана “Хаджи Николи”.
Най-ценният и атрактивен експонат е мощехранителницата с главата на св. Дионисий, в злато, емайл и сребро. Изложените реликви са притежание на Националния, Варненския и Русенския исторически музеи. Проф. Божидар Димитров е обещал че през март следващата година в старата столица ще бъдат показани съкровищета на хан Кубрат, и от Наги Сент-Миклош, свързано с хан Крум. Това са старобългарски съкровища, открити по времето, когато българите са живеели по Северното черноморие. Там е бил гробът на Кубрат. Неслучайно в съкровището има и пръстен, на който пише „Кубрато”, което означава „на Кубрат”.









