В неделя честваме един от най-значимите празници в българската история – Освобождението! На 3 март се прекланяме пред борците, дали живота си за отечеството и народа. Националните трикольори ще се развеят от всеки прозорец, паметник и площад. Но разбираме ли, помним ли смисъла на този ден? Ставаме "истински българи" за ден и после забравяме дълга, който неизменно върви ръка за ръка с патриотизма? А може ли да получим вдъхновение за родолюбие от изкуството? За връзката между боите, четката, компютрите и нашите корени – разговаряхме с Калоян Стоянов – дигитален български художник, с отношение към красивото и народното.
– Г-н Стоянов, от кога се занимавате с рисуване?
– Нещото, което наклони везните да се занимавам основно с рисуване е един съвет на баща ми, който ми каза да работя това, което обичам – това е щастието, а след време парите сами ще дойдат. Това ми даде кураж, че не е важно колко доходосна и стабилна е една професия, ако тя не ти доставя удоволствие. Записах курсове по избразително изкуство с идеята, че мога да се справя. Предподавателят ми обаче не беше на това мнение и ми каза, че нямам талант и не трябва да се занимавам с това. Дойде накрая на първия учебен час и ми върна парите. Но вътрешно аз знаех, че мога да се справя. Това е усещането, че не можеш да го направиш точно в този момент, но дълбоко в себе си вярваш, че в бъдеще ще стане. Това ме амбицира и започнах сериозно да се занимавам да се развивам в тази насока. От сутрин до вечер ходих да рисувам с магистрите в университета в Шумен, след което ме приеха да уча там. Благодарение на добрия си успех и силната мотивация успях да се прехвърля във Великотърновския университет. По това време имаше студентска изложба, която спечелих. Казвам всичко това, за да покажа, че нещата се получават – стига да ги искаш силно, да работиш здраво, да не се отказваш и да не слушаш какво ти казват другите.
Започнах да работя с графичен таблет след 3-ти курс. Тогава дойде етапа, в който се захванах с дигиталното изкуство. Загърбих всичко с традиционното изкуство и се насочих към този нов вид изкуство, което за мен беше бъдещето, сега настояще.
Създадох сериозно портфолио, пристигнах в София и след известно време, след като придобих опит и самочувствие започнах работа в известна гейм компания за игри. В последствие се захванах да развивам страницата "Стоянов арт". Сега имам непрестанни поръчки за принтове, тениски, илюстрации на книги, портрети и т.н.
Но хората започнаха да ме разпознават след като направих картината "На прощаване" – хайдутин с калпак и девойка, която го прегръща. Българинът има нужда да вижда неща с нашите корени, на възрожденска тематика, но пречупена през съвременното око.
– В много от творбите ви изобилства българщината, нашите традиции, фолклор и вярвания – защо се насочихте към тази тематика?
– Като дете самите орнаменти и стилистика на носиите на жените и мъжките одежди ме впечатляваха много, но никога не ми харесваше начина им на представяне. Доста от илюстраторите не наблягаха на детайлите, на нужното въздействие и материалността на един елемент. След като добих нужните качества реших, че трябва да го променя. Едно творчество, освен своето послание и идея трябва да има и своето въздействие чрез изразните средства на художника да го пресъздаде.
– Какво послание отправят вашите картини към българския народ?
– Нашите корени не са нещо старо, не са в прахта и не са демоде. Чрез съвременните средства те могат да се възродят и да въздействат на хората чрез вкуса на днешните младежи. Затова жените, които рисувам имат съвременно излъчване. Не всички са характерните българки от едно време. Много от тях са пречупени през представата за красота сега. По този начин исках моето творчество да достигне по-близо до хората. Относно какво послание носят картините – всеки сам интерпретира. Хубавото на изкуството е, че когато е стойностно неговите разклонения на интерпретации могат да бъдат безбройни.
– Може ли изкуството да възпита и научи хората на родолюбие?
– Моята цел не е била да променя вкуса на българите или да възродя нещо. То се получава естествено, защото правя всичко с голямо желание и любов. Това се усеща от хората. Много често тийнеджъри споделят изкуството ми в своите профили в социалните мрежи. Ако не беше пречупено през призмата на съвремието ни нямаше да ги докосне. Темите са облечени с елементи, носии от нашето съвремие.
– Какво ви вдъхновява да творите?
– Колкото и повърхностно да звучи се вдъхновявам от артисти в социалните мрежи. Има множество сайтове за дигитално изкуство. Виждам един красив модел с интересна поза, която смятам, че би изглеждала прекрасно като нестинарка, например.
– А черпите ли вдъхновение от националните празници? Какво планирате за 3-ти март?
– Миналата година за 3-ти март направих един хайдутин, целият окървавен с българското знаме и доста се хареса. Тази година все още не съм решил какво да направя, но имам време да измисля нещо.
– Свободни ли сме днес? Къде можем да открием тази свобода?
– Всеки един човек може да намери свободата в себе си. Чувства се свободен, когато се занимава с това, което обича. Тогава изпада в едно безвремие и точно там е свободата. И от там насетне трябва да започне да работи много усърдно това да не остане само мечта, а да се превърне в реалност. В призванието си човек намира свободата.
– Има ли светло бъдеще за младите артисти у нас?
– Всичко зависи от това колко истински човек го желае. Ако обвиняваш обстоятелствата и другите – няма как да успееш да се реализираш. Каквито усилия ще положиш навън е необходимо да положиш и тук. И в двама случая успехът е гарантиран. Смятам се за успял, защото правя това, което искам със сърцето си. Ако повярваме, че всичко зависи от нашата упоритост, трудолюбие, постоянство и дициплина, нещата ще се случат.
– Талант или труд – кое е в основата на успеха?
– Талантът е просто една секунда, в която си казваш, че можеш да се правиш. От там насетне идва трудът. Мотивацията, че искам да се докажа, да се справя, тази искрица ме е водила да преследвам успеха.
Снимка на Калоян Стоянов: Красимир Свраков/Kmeta.bg
