Доц. Михаил Околийски е завършил сексология в Хумболтовия университет в Берлин през 1995 г. В продължение на 15 години е част от екипа на Центъра за обществено здраве и анализи. От октомври 2014 година работи в офиса на Световната здравна организация за България. Преподавател е в ЮЗУ-Благоевград.
– Г-н Околийски, появяват се все повече изследвания, свързани с психологическите последствия от коронавируса. Какви са вашите наблюдения?
– Да, научните данни за последствията за психичното здраве след прекаран коронавирус стават все повече и всички те показват колко опустошителни са те за психичното здраве на хората. Това касае най-вече представителите на уязвими групи – хората, които вече имат някакво психично заболяване, възрастните хора, децата в риск, хората с хронични заболявания. Правителството трябва да обърне внимание на този проблем и да увеличи инвестициите в подкрепящи услуги, от които хората се нуждаят и които заслужават.
– Как трябва да се тълкуват ковид последствията в социален и икономически контекст?
– Последствията водят до увеличен страх, усещане за самота и депресивни състояния. Хората се изолират от общностите, които преди са обитавали и в голяма степен от близките си хора, което води до фрустрация, която много често се изразява в повишена склонност към вербално и физическо насилие, отправяне на обвинения и нежелание или неспособност за връщане към рутинни дейности, носещи хармония и приходи. В икономически аспект липсата на адекватно компенсиране на финансовите загуби поради пандемията и липсата на адресиране на потребности на хората от психично-здравна подкрепа може да доведе до сериозни последствия за икономиката на страната. Допълнително увеличеното използване на болнични поради тези страдания също ще допринесе за задълбочаването на проблемите. Бъдещото справяне с така наречения презентеизъм или пръсъствието на работа, без да бъдеш ефективен и реално да допринасяш към работната задача, ще бъде от голямо значение за излизането от тази криза.
– Как се отразява онлайн обучението на учениците? Вие самият сте родител на две деца.
– Онлайн обучението не се отразява добре на настроението и усещането за свързаност с другите на децата. Те губят социални връзки и умения и ще е нужно време след връщането в училище тези умения да бъдат възстановени. В много страни училищата бяха затворени, въпреки, че през 2020 г. от всички докладвани случаи на COVID-19, децата и юношите под 18 години са представлявали само около 8% от случаите през 2020 г., въпреки че представляват 29 на сто от глобалното население. Невъзможността за присъствено обучение влияе негативно на децата по много начини освен качеството на тяхното образование, включително с щети за тяхното физическо и психическо здраве. То може да повлияе и на способността на родителите да работят, създавайки други рискове. Колкото по-дълго уязвимите деца са извън училище, толкова по-трудно е те да се върнат по-ефективен начин. Излизането от училище също увеличава риска от тийнейджърска бременност, сексуална експлоатация, детски бракове, насилие и други заплахи.
– Кои са другите рискови групи?
– Рисковите групи са хората в уязвима позиция, най-вече тези, които имат някакво психично заболяване, хронично незаразно заболяване, възрастните хора, децата, семействата с ниски доходи. За тях трябва да има специална подкрепа и финансова помощ от страна на държавата, за да минат по-леко през този период на несигурност и рискове за психичното им и физическо здраве.
– В началото на пандемията у нас имаше много случаи на домашното насилие. Каква е ситуацията към днешна дата?
– От последните дни имаме две нови жестоки свидетелства за изключителната важност на този проблем. Една жена бе брутално пребита от партньора си и почина, а една майка бе убита от сина си. Честотата и тежестта на насилието над жени, деца и възрастни хора в България остават по-високи от средното за всички страни в Европейския съюз (ЕС). От 2019 г. най-малко две жени всеки месец са починали от домашно насилие и има увеличение на насилието над жени и деца от началото на пандемията на коронавирусната болест (COVID-19). Въпреки мащаба на проблема, около 70 до 80% от случаите на насилие над жени все още не се докладват. Политическият диалог относно насилието над жени в България има дълга и противоречива история. Някои от важните предизвикателства, пред които сме изправени, включват бавния темп на политическите и правните реформи, липсата и недостъпността на услуги за подкрепа за жертви на домашно насилие и лоша координация на усилията. Офисът на СЗО създаде една коалиция заедно с омбудсмана, УНИЦЕФ и Анимус, в рамките на която предприехме редица дейности за повишаване на капацитета на ключови професионалисти за разпознаване на симптимите на упражнявано насилие и начините за неговото предотвратяване и борбата с него. Тези усилия ще бъдат напразни обаче, ако държавата и властимащите не разпознаят този проблем като приоритетен и не инвестират усилия и средстава за повишаване на капацитета за справяне с проблема с насилието на национално ниво. Предложеният План за възстановяване и устийчивост на ЕС е една добра възможност за създаване на междусекторни връзки и конкретни действия, но към момента в него липсват каквито и да е дейности в областта на общественото здраве. По молба на представителството на ЕК у нас СЗО направи препоръки за усъвършенстването на този план и ние очакваме те да бъдат взети под внимание.
– По повод ниския интерес към “АстраЗенека”, някои хора, поставили първата доза, мислят да се откажат от втората или да прибегнат до друга ваксина. Какво бихте ги посъветвали, повечето българи се оплакват от липсата на достатъчно информация?
– Ваксината на “АстраЗенека” спасява човешки животи и хората не трябва да имат страхове към нея. СЗО поддържа препоръката си да се използват две дози от ваксините, които СЗО е оценила досега, за да може хората да имат надеждна защита от коронавируса.
