Всяка сграда – бивше поделение, изоставено училище или стара гранична застава ще бъдат проверени и описани. Това стана ясно от изказването на вътрешния министър Цветлин Йовчев вчера. Ако бежанският поток от Сирия наистина тръгне към България има два варианта – хората да се настаняват по всякакъв начин във временни лагери или да се връщат обратно. Между другото, този въпрос, все още, не е поставен за дебат в обществото.
Приемем ли ги, ще трябва да им берем гаалето, както се казва на народен език. „Проблемът става моментално наш – хуманитарен, финансов, културен, идалеч не на последно място, засягащ националната сигурност”, коментира за Kmeta.bg бившият вътрешен министър Румен Петков. Според него, все повече хора ще преминават границата ни нелегално, с мълчаливото съгласие на турската страна, защото и за тях те биха се превърнали в огромна грижа.
„До момента броят на сирийските бежанци е 1 400, което представлява около 70-80% от всички нелегални емигранти в България. За последните 24 часа например 25 от общо 56 бежанци, преминали на българска територия са от Сирия”, съобщи Йовчев.
Местата в новопостроените лагери отдавна са свършили. Правителството оглежда бивши казарми, които с малки преустройства могат да се превърнат в бежански лагери. По неофициална информация на Kmeta.bg неизползвани поделения в Харманли и Симеоновград могат да изпълнят тази функция, ако се наложи. Търсят се възможни терени и за палаткови лагери.
В Дома за настаняване в Любимец има двор, който е предвиден за разпъване на палатки. Това обаче все още не се е случвало, въпреки че домът е запълнен изцяло. А и идеята е, палатките да се използват само при екстрени ситуации и то за кратко. „Всички задържани от „Гранична полиция” или от други органи по границата се изпращат в домовете в Любимец и в Бусманци до София. Там нелегално влезлите у нас престояват определен период време. Всеки, който получи статут на бежанец, го прехвърлят в другите домове към Агенцията за бежанците”, разказа кметът на Любимец Анастас Анастасов. Хората в другите домове били на свободен режим – имат право да излизат, получават някакви пари за издръжка и домът не се охранява. В зависимост от това, дали получават статут на бежанец или им се отказва, те остават в България, продължават към Европа или ги връщат обратно откъдето са дошли.
„Домът в Любимец е към МВР „Дирекция имиграция”. Доста е голям, поддържат го 100 души персонал –чистачи, готвачи, охранители, медицински лица. Никак не е леко ежедневието на хората, които живеят в дома, а и на тези, които се грижат за тях”, обясни Анастасов.
Повечето от кметовете на пограничните общини заявяват, че ще съдействат с целия си ресурс на правителството, ако ситуацията се усложни. И също така, на повечето, да на кажем на всички, никак не им се ще да поемат този товар, защото общините им се превръщат моментално в проблемна територия, най-вече за жителите. От една страна, вероятно ще се отворят работни места и поне малко ще намалее безработицата, от друга – ще има и недоволство, а и нарастват рисковете.
„На местно ниво нямаме ресурс да посрещнем бежанци, но ако се случи това, естествено ще окажем пълно съдействие на държавните органи, за решаване частично на проблема. Но пограничните общини нямат ресурс да поемат този ангажимент. Намаме и сграден фонд. Имаме изоставени застави, които са крайно неудобни”, коментира и кметът на Златоград Мирослав Янчев.
Заставите, които навремето опасваха цялата ни граница с Турция, отдавна са изоставени и порутени. Имотите са с терени от порядъка на 20, 30 и дори 50 декара земя. Преди промените там граничарите живееха със семействата си.
Миналата година кабинетът „Борисов” прехвърли заставите на общините, които ги пожелаха. Община Смолян, например, получи пет гранични застави. И другите местни управи край границата взеха от имотите с отпаднало предназначение. Идеята на кметствата е да ги продадат като терени, защото сградите са полусъборени, никой не ги е поддържал в течение на 20 години. Те обаче могат да се превърнат във ферми за планинско животновъдство или земеделие.
На територията на Любимец има само една гранична застава, която е на 40 км от града. Тя е в посока Ивайловград, в с.Вълче поле, но сградата е разрушена и от 20 г. не функционира. В община Свиленград има повече застави, а и информацията е, че от там най-много бежанци се опитват да преминат границата. Дали правителството ще използва някои от заставите, тъй като те са най-близо до браздата и реално бежанците няма да навлизат по-навътре в територията на България, вероятно скоро ще се разбере.
