Колко струва един ковид пациент? Пандемията от COVID-19 постави лечебните заведения пред сериозни предизвикателства, включително и финансови. Каква е ситуацията към днешна дата? Отговори потърсихме от адвокат Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация.
Финансирането на пандемии е уредено в Закона за здравето и следва да се поема от държавата. У нас се реши, че заплащането за лечение ще мине през НЗОК, чрез клинични пътеки. Първо пътеката беше 600 лв., след това 1200. Истината е обаче, че никой няма как да предвиди колко ще струват разходите за лечение на един ковид пациент. Неизвестно е колко дълго той ще се лекува, понякога има усложнение и пациентът стои в болница 30-40 дни. “Имаме сигнали, че понякога лечението е излизало 5000 лв, друг път – 15 000 лв. Ето как болниците трупат дългове. Отделно от това, все още никой не е калкулирал колко е струвало на лечебниците да създадат ковид-структури”, коментира пред kmeta.bg адвокат Свилена Димитрова.
Преди около месец от БЛС предложиха клиничната пътека да стане 2200 лв., но няма информация какво се планува от НЗОК. Едно е сигурно – болниците продължават да увеличават задълженията си.
Какво не се видя из болничните коридори по време на пандемията?
По време на пандемията ограниченията засегнаха всички болници. Дейността им претърпя драстичен спад, като се ограничи плановия прием и консултации, което от своя страна намали в значителна степен приходите в болничните структури. “Ситуацията изправи всички ни пред редица финансови предизвикателства. Намаленият пациентопоток и в същото време повишените разходи за дежурства на персонал, предпазни средства, за създаване на нови интензивни звена и закупуване на апаратура, които да гарантират качествена медицинска услуга, значително затрудни процеса на работа”, обобщава ситуацията адвокат Димитрова.
Не е тайна, че приходите във всички болници бяха намалени по време на извънредните мерки. Въпреки ангажимента на здравното министерство да компенсира, като изплати голям процент дейност на база предходен период, разходите на лечебните заведения ежемесечно нарастваха наред с допълнително въведени изисквания, като PCR тестуване на пациенти при прием за лечение, което е в допълнение. След разрешението от страна на министерството за възобновяване на планови операции и консултации, бяхме свидетели как повишената нужда от лични предпазни средства и специализирани защитни медицински облекла доведе до спекула с цените. Отделно много медици даваха извънредни дежурства, което изискваше допълнителни финансови ресурси. “Това бе поредната трудност, с която болниците се справиха благодарение на работещ собствен мениджмънт и обединението на всички медицински специалисти в името на пациента”, убедена е Свилена Димитрова.
“В момента наблюдаваме интересно развитие на държавната политика в сектора. И в Плана за възстановяване и развитие, и в оперативна програма “Региони в растеж” се предвижда финансиране и проекти, увеличаващи капацитета ни за справяне с пандемична обстановка само за общински и държавни болници. Защо се прави такова делене между лечебните заведения, при положение че всички болници равнопоставено поеха удара на пандемията”, питат от ББА. И допълват, че трябва целенасочена държавна политика и сериозни промени, които няма как да се направят от днес за утре.
