Родното село на Калоян Махлянов – Джулюница се прослави по света не само заради иконата на сумото, Котоошу, не само заради най-вкусните домати които зреят в селцето, но и заради археологията която пази.
Селото може да се окаже много важна точка от историята на човечеството, тъй като най-вероятно там се крие древна тайна за климатичните промени на планетата. В праисторическа могила край селото, която се проучва от години от археолога Недко Еленски от Велико Търново и проф. Берхард Вонингер от Германия, крие уникални находки, които могат да да кажат причината за застудяването в Северното полукълбо преди 6500 години.
От могилата са взети 27 проби от въглен и костен материал и са изпратени за лабораторен анализ в град Кьолн. Там ще бъде направен въглероден анализ и изотопи от тях ще бъдат подложени на допълнителни анализи и изследвания, за да се докаже връзката между могилата край Джулюница и подобни археологически обекти в Йордания, Северна Сирия и Югозападна Анталия. Според първоначалните данни преди 6500 години племена, които са живели в Йордания и Сирия заради жестоко застудяване са се преселили към Джулюница.
В запазените артефакти от България и чужбина ще се търси връзка между начина на живот, храната и дори болестите, измъчвали древните хора, заселили се край Джулюница.
Преди няколко години германски учени потвърдиха, че великотърновският археолог Недко Еленски е откривател и на най-старото погребение от неолитния период на Балканите край с. Джулюница. През 2004 г. той откри гроб на 12-13-годишен индивид, който датира от 6300-6200 г. пр. Хр. Радиокарбонно датиране в Института по протоистория и праистория в Кьолн изследва 7 проби от овъглено дърво от неолитното селище край Джулюница. След изследванията, проведени под ръководството на проф. Венингер, е потвърдено, че най-ранното селище край Джулюница е от 6300-6150 г. пр. Хр. Това доказва, че погребението, открито в този пласт, наистина е най-старото на Балканите от неолита.
Двукамерна пещ на близо 8 хил. години разкри археологът Недко Еленски в праисторическото селище край Джулюница. Съоръжението по всяка вероятност е служило за изпичане на малки керамични съдове и датира от ранния неолит – 5800-5700 г. пр. Хр. Едната камера е горивна, а в другата с горещия въздух се изпичали предметите. Те се разделят от преграда, която специалистът намерил съборена, а топлият въздух влизал през малък отвор. Подобни пещи са намирани и в неолитното селище край Самоводене, но в нито една от тях няма преградна стена между камерите, обясни Недко Еленски.
Археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Недко Еленски преди ден замина за южната ни съседка, за да проучва района на турския град Киркларели (Лозенград) в състава на българо-турска археологическа експедиция. Досокоро тази част на Турция е била забранена за археолозите зона и е почти непроучвана. Заради трудния терен и разделянето и в две държави малко изследван е и целият район на Странджа планина. Проучванията са финансирани по европейски проект, и се ръководят от родения в Горна Оряховица професор Васил Николов. Недко Еленски, който е специалист по неолит, участваше в спасителните разкопки около ГКПП Капитан Андреево.
В района, където ще минава последният участък на автомагистрала “Марица”, бе открито праисторическо светилище от V хилядолетие преди Христа, което няма аналог в Югоизточна Европа. Обектът е разположен от двете страни на граничната бразда и се предвижда в следващите сезони разкопките да се разширят на турска територия. Археолозите очакват да разкрият нови археологически обекти край границата, което ще насърчи развитието на културния туризъм в района.
