Дядо Добри, светецът от Байлово, оживява в каменна скулптура изпод детските ръце на бъдещи каменоделци.
Проект придвижва около монумента на “канонизирания” приживе от народа светец да тичат деца, да се разхождат майки с колички, да се четат стихове, да се пеят песни, да се правят изложби на детски рисунки, а родителите да разказват на наследниците си за светлото му дело и да ги възпитават в християнски ценности.
Монумент дядо Добри ще бъде първият паметник на доброто в България. Дело е на двама изтъкнати архитекти, баща и син – арх. Георти Бакалов и арх. Димитър Бакалов. Двамата са вложили много символика и много душа и сърце в разработката си.
Все още не е определено къде да бъде поставен монументът, но е в процес на административно развитие,
В проекта си експертите по градска среда предлагат скулптурата на седящия дядо Добри да бъде поставена в паркова среда, в близост до църковен храм. Така смята арх. Георги Бакалов, защото обявеният от хората още приживе като светец и най-голям дарител на храмове има пряко отношение към духовността и към източното православие.
Дядо Добри е убеден в ценностната система на християнството и е допринесъл много с личния си пример за популяризиране на християнските добродетели, казва още арх. Бакалов.
Идеята е да се обособи в паркова среда едно пространство, където да може от няколко посоки хората да се доближават до паметника и да бъде под формата на кръст, като символ на християнството. Седящият дядо Добри ще гледа на изток, ще бъде обкръжен със зеленина в градска среда и там ще се провеждат различни събития. Ще може също, който иска, просто да поспре за малко и да остави едно цвете.
В предложението, направено от екипа на архитекти Бакалови, е дадена възможност от 3 посоки хората да се доближават до пластичния монумент, а в алейките, които са като подход, да се правят изложби, да има някаква иносказателност, свързана с добродетелите, за които дядо Добри е пример.
Важно е да бъдат осигурени и условията на достъпна среда – да може и хора с инвалидни колички и с увреждания да се докоснат до светеца. Около самия паметник ще има площадче 3 на 4 м, за да може там през цялата година нещо да се случва.
Проектът предвижда на самия постамент, върху каменни плочи околовръст на монумента да има надписи с мисли на дядо Добри, превърнали се в емблематични. „Светецът много ясно, много кратко определя постулатите, свързани с ценностната система на християнството и източното православие, като обич към ближния, покаяние, смирение и други добродетели. Идеята е, когато майка заведе там своето дете, да му прочете тези мъдри послания на светеца и те да останат в малката му главичка“, казва още арх. Бакалов.
Предвижда се също на алейките към паметника да се засадят цветя, които създават настроение, облагородяват пространството и възпитават децата в любов към природата.
На първия паметник на Доброто в България ще има и надпис, че скулптурата е дарение на деца, бъдещи скулптори. Идеята деца да изградят със собствените си ръце и под ръководството на скулптори и ментори паметника на Дядо Добри се ражда спонтанно у организаторите на кампанията за специалния монумент – „Сдружение Азбукари“.
Обществениците от неправителствената организация, чиято основна мисия е да подкрепят децата, решават да се привлекат малките българи на всеки етап от кампанията за паметника на дядо Добри.
Организаторите поставят в центъра на кампанията децата по много причини. В инициативата за първия паметник на Доброто е естествено най-силните послания да са насочени към децата, нашето бъдеще. Самият Дядо Добри приживе душата си дава за децата, има много специално отношение към тези чисти души. Често им целува ръцете и се просълзява, когато деца му споделят, че са спестявали от джобните си пари, за да ги пуснат в чашката му за дарения.
Паметникът на седящия дядо Добри с чашка за дарение в ръка е изкован от бял камък от деца от Професионалната гимназия по каменообработване в село Кунино, под ръководството на техния преподавател, скулптора Красимир Митов.
Съхранява се в училището в очакване да бъде монтиран върху постамента. В глобалната инициатива на „Сдружение Азбукари“ за събиране на средства за изграждането на монумента се включват българи от цял свят.
Като дарение са изработили архитектурния проект и бащата и синът Бакалови. През цялото време са работили заедно с инициативната група от общественици и съмишленици около „Сдружение Азбукари“.
Добре Димитров Добрев, известен като Дядо Добри и наричан от някои Светецът от Байлово, е български дарител за реставриране и поддържане на много български християнски храмове. Считан е от мнозина за изключителен духовен пример в българското общество.
Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.
Дядо Добри е аскет и като такъв той се отрича от всичко материално в живота. Живее в крайна бедност, защото всички пари, които събира, отделя за дарения на български православни храмове. Част от храната си набавя чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната му душа. Дядо Добри живее смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включва в реставрациите на църкви и храмове.
През живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора.
През 2005 г. дарява 10 000 лв за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.
През 2007 г. дарява 25 000 лв за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
През 2008 г. дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
През 2009 г. дарява 35 700 лв на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма
