На 10 август отбелязваме професионалния празник на готвачите – онези магьосници в кухнята, които знаят как да комбинират съставките, какво да прибавят към тях, какво време им е необходимо, за оптимилен вкус и как да бъде сервирано, за да се допълни насладата за сетивата.
Задодохме няколко блиц въпроса към шеф Владимир Тодоров. Той е сред най-добрите млади професионалисти в страната, придобива опит в реномирани ресторанти и популярност от различни конкурси. През 2016 г. печели приза “Готвач на България” в най-голямото кулинарно състезание, организирано от Българската асоциация на професионалните готвачи. През 2015 г. грабва титлата „Най-добър кулинарен студент“в състезание, организирано от American Culinary Federation в САЩ.
Специализираното образование, опитът от Нидерландия, Белгия и САЩ, както и значимите отличия, позволяват на шеф Тодоров да прибави към автобиографията си и ролята на асистент шеф инструктор в HRC Culinary Academy.
Кога открихте си страстта към готвенето?
Тя си беше там. На 14 години започнах да готвя. Инцидентно се появи покрай мои приятели и реших, че ще стана готвач. И баба ми е готвачка, прабаба ми също е била.
Какво е усещането да бъдеш готвач – това е хоби, удоволствие или просто работа?
Всичко накуп. Готвенето, кулинарията е моят живот. Това си е вече и “лайфстайл”, колкото и банално да звучи. Ако не харесваш тази работа и го правиш само заради парите, най-вероятно не е за теб. Наистина трябва много да я обичаш.
Уморява ли готвенето?
Да, във всеки един аспект – психически и физически, цялостна умора. Но отново се връщаме на казаното преди малко – ако обичаш това, което правиш, изживяваш умората в края на деня по друг начин.
Кое е най-важното в процеса на готвене – подготовката, продуктите, чувството, което се влага?
За да имаш добро ястие, трябва да имаш добри продукти. Обаче ако нямаш достатъчно добра техника, за да ги обработиш, няма как да се получи. Трябва да имаш достатъчни познания и наистина много добри продукти, за да можеш да дадеш качествена чиния на гостите си.
Откъде получавате най-ценните си уроци – от книгите или от практиката?
И от книги, и от практика. По-скоро практиката винаги е вземала превес, но теорията също е много важна и съм чел изключително много. Когато бях студент в Кулинарната академия, ни съсипваха от учене и това ми помогна изключително много. За да си добър в нещо, трябва да имаш основи, да познаваш условията на професията. В случая при нас това са основни сосове, базови рецепти. В една кухня няма как да няма бульон. Трябва да знаеш как да направиш много добър бульон, за имаш много добро ястие.
Какво най-много обичате да готвите?
Това е най-лошият въпрос на света. Всичко обичам да готвя. Обичам да готвя вкусни неща. Няма нещо, което да обичам да готвя по-малко.
Няма превес при салати, основни ястия и десерти?
Не, обичам да правя всичко. Обичам да правя ястия с месо, с риба, френска кухня, селска кухня, хляб, абсолютно всичко.
Има ли някоя тайна подправка, която успява да придаде особен вкус, на който вие държите?
Ако кажа любов, достатъчно банално ли ще е? Тайната съставка е сол. Опитваш, овкусяваш, опитваш пак. Това е едно от най-важните правила. За да бъде хубаво едно ястие, трябва да бъде подправено и разликата между хубаво и лошо ястие е една шипка сол, както се казва.
