Средно за страната 17% от населението на 25-64 г. са с основно и по-ниско образование, 54% – със средно, а 29% – с висше образование. На областно ниво столицата отново е с най-високообразованата работна сила. Делът на висшистите достига 57%, а населението с основно и по-ниско образование е едва 4%. Сред областите с най-високообразованото население се отличават Велико Търново, Русе, Варна. Областта с най-ниско образовано население пък е Търговище, където 38% от работната сила е с основно и по-ниско образование. Останалите области с неблагоприятна структура са Сливен, Кърджали, Силистра, Разград, Монтана.
Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за образованието на работната сила на областно ниво. Те са предоставени специално за изданието „Регионални профили: показатели за развитие“ на Института за пазарна икономика. Последните данни за 2020 г. и са част и от предстоящото девето издание на изследването.
Базата данни, покриваща вече цяло десетилетие, позволява да се проследят и тенденциите в образоваността на работната сила. В периода 2009-2020 г. общо за страната делът на населението на 25-64 г. с основно и по-ниско образование намалява с 5 пр. пункта, а този на висшистите се повишава с 6 пр. пункта.
Регионалните данни показват големи различия между отделните области. Най-много се увеличават висшистите в областите Русе, столицата, Плевен и Бургас (с над 10 пр. п.), като в Бургас и Русе това е съпроводено със силно свиване на населението с основно и по-ниско образование, посочват от ИПИ.
В област Смолян нискообразованите също се свиват значително – с 18 пр. пункта. На другата крайност – с увеличаване на дела на работната сила с основно и по-ниско образование, са областите Монтана, Сливен, Враца, Видин, Ямбол и Търговище. Случаят на област Монтана е особено неблагоприятен, защото за десет години едновременно със силното повишаване на дела на ниско образованите (с 11 пр. п.) висшистите намаляват (с 4 пр. п.). Тенденциите в областите Габрово и София също са интересни – при тях и висшистите, и нискообразованите намаляват за сметка на увеличаването на хората със средно образование. Причина за това е силно индустриалния облик на тези две области и нуждата и привличането именно на кадри със средно образование.
Прегледът на данните позволява да се направят няколко важни извода:
1) Взаимовръзката между наличието на университети и студенти и дела на висшистите сред населението е изключително силна. В десетте области с най-голям дял на висшистите (включително столицата, Пловдив, Русе, Велико Търново, Плевен) относителният брой на студентите е десетократно по-висок от този в десетте области с най-нисък дял на населението с висше образование (включително Монтана, Пазарджик и Търговище, в които няма университети и филиали на такива).
2) Данните за образованието на работната сила и тези за брутната добавена стойност на секторно ниво показват ясна взаимовръзка между структурата на икономиката и нивото на образование:
- Областите с голям дял на аграрния сектор имат висок процент на работната сила с основно и по-ниско образование – Добрич, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Търговище;
- Индустриализираните области имат нужда и привличат повече хора със средно образование – Габрово, София, Стара Загора, Пазарджик, Кюстендил, Смолян;
- Най-много висшисти има в областите с най-висок дял на сектора на услугите – столицата и Велико Търново.
3) Докато намаляването на населението с основно и по-ниско образование е положителна тенденция, увеличаването на висшистите не трябва да е самоцелно и навсякъде. В редица случаи, особено във високоиндустриализираните области, пазарът на труда има нужда от работна сила със средно образование. През 2020 г. едва половината от завършилите през последните пет години висшисти работят на позиция, изискваща висше образование, което е огромно разхищение на ресурси за всички страни.
