Днешният ден е за почит към великомъченик Димитрий Мироточиви и преп. Димитра Доростолска. Димитровден е от най-обичаните празници на старите българи. Той е граничен, завършва земеделския сезон с прибрани рала под стрехите и подредени изсушени дърва за зимата. На него чорбаджиите се разплащат с ратаи, наети по Гергьовден, и спазаряват нови хора, които ще им слугуват. И досега се вярва, че сделка, сключена на този ден, ще е много добра.
Някога на Распус, както е наречен Димитровден от народа ни, трудовата борса била в кръчмата – ратаите получавали кат дрехи и по чифт цървули за всеки месец, през който ще работят на шефа. Договорът не можело да бъде развален, докато не изтече периодът на устното споразумение, а при разплащането чорбаджията трябвало да почерпи хората, от които е доволен. И наемниците се ориентирали по тази щедрост, а “благия” му характер изпитвали на гърба си по-нататък. Жените, които се хващали слугини, можело да бъдат изгонени от чорбаджията при всяко недоволство в неговото семейство даже без заплащане. Разпус е и за уреждане на вересиите. Идват си за Димитровден гурбетчиите, а със заработеното през годината уреждат сметките при селския търговец за стоките от първа необходимост, вземани на доверие от тяхното семейство.
Финансовата значимост на деня навярно е карала старите българи да мислят, че срещу Димитровден небето се отваря и светлинки показват на праведните къде има съкровища и дали ще се изпълнят съкровените им желания. В този момент било важно да се направи и практическа прогноза за времето през следващите месеци, а и за плодородието през следващата година. Има много народни предсказания, свързани с Димитровден, а важността на този граничен момент между есен и зима е представена с пословицата “Св. Димитър зима носи”. Светецът язди червен кон и от брадата си тръска снежинки, а според наблюденията на народните метеоролози за около 40 дни след празника му идва истинската зима.
По традиция на Димитровден се поднасят бели цветя на именяците, за да е снежна зимата, а коматът догодина – дебел. Точно определена е и гощавката: яхния от петел, ако празнува мъж, ястие от кокошка – ако празнува дама. Неизменни са курбанът от овнешко месо, ябълковата пита или печени плодове, варена царевица, рачел от тиква. Храна готвели за няколко дни, понеже от Димитровден не се бърка в брашното, не се пипа в скрина, нито в качето с кисело зеле, за да не нападат мишките запасите вкъщи. Хубаво е на този ден домакините да обърнат внимание и кой пръв прекрачва прага, полазникът определя какви ще бъдат следващите месеци за семейството и стопанството.
Празник имат:
Димитър, Митко, Димана, Диди, Дичо, Мичо, Тако, Туша, Митра, Митана, Митоша и други техни производни.
