Днес отбелязваме Савинден!
На 5 декември Православната църква почита паметта на преподобни Сава Освещени. Историята на светеца тръгва от аристократичен род от Кападокия (Мала Азия). На 18 години Сава става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан.
С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим. Манастирът „Свети Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите.
На на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на умрелите. Празника предците ни свързват и с магически период, когато гадателки и баячки правят магии и заклинания, най-често за задомяване и срещу безплодие. В среднощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торбичка с брашно и сито. Наедно с гадателките отивали на потайно място, по късна доба. Дордето момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират добър съпруг, как да се задомят щастливо, да си родят здрави деца. Изричали магически заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат . На Свети Сава по стар обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благоденствие. Българите се подготвят и за Никулден 6 декември . Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е своеобразна връхна точка на предпразничната новогодишна обредност.
На 5 декември празнуват именниците Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава, както и производните им имена.
