Г-н Бояджиев, как приемате наградата си в конкурса „Кмет на годината” за развитие на спорта?
Изненадах се, защото механизмът на избора е такъв, че конкуренцията те избира. Иначе, я приемам като едно признание за това, което сме направили в общината. Смятам, че основното, заради което са ме избрали, се отнася до футбола, понеже Цар футбол има най-много почитатели. Но, мисля, че в нашата община се работи целенасочено за спорта. Футболът е хубавата визия, защото той ни стана като визитка. Базата, която направихме е всъщност градският стадион, който беше изцяло реконструиран. Той е изцяло публична общинска собственост, а реконструкцията беше по линия на публично-частното партньорство със собствениците на „Лудогорец”. В момента това е една от най-хубавите бази за професионален футбол. Имаме тренировъчна база, каквато няма друг отбор в България. Нещо подобно правят сега „Ботев” в Пловдив. А стадионът пък, стана повод да си оправим цялата инфраструктура около тези обекти.
Общината в Разград подпомага общо 20 вида спорт, които имат представителство и традиции на територията на Разград. Борбата, детско-юношеската школа в баскетбола, бадминтона, в който имаме републикански шампиони, са част от тези спортове. В стрелбата с лък, която вече е олимпийски спорт, също имаме републикански призьори. Базата за този спорт е уникална, но и дружеството беше първата бяла лястовица, което я пое на концесия, доразви я с допълнителни атракции, към нея, построи и плувен басейн. В шахмата за мъже също сме републикански шампиони. Колоезденето се развива. В България например, останаха само три-четири колодрума, единият от които е в Разград.
Освен това имаме две големи спортни зали- „Абритус” и „Лютви Ахмедов”. Едната беше изцяло реновирана и се ползва от ученическата спортна школа в Разград и някои от отборите. В другата, която е представителна, инвестираме 1,2 млн.лева пак по линия на публично-частното партньорство. Тя ще поеме другата част от спортовете. Казвам тези неща, защото футболът ни изтласка на повърхността, но не е само той. Но пък по отношение на него, продължаваме да работим. Имаме амбицията догодина Разград да има първият лицензиран по европейските стандарти стадион, четири звезди по класификатора на УЕФА. Дори националният стадион не отговаря на тези стандарти. Сега си затварят очите, защото „Лудогорец” играе в груповата фаза на Лига Европа и ни вземат 70 хил.лева наем за един мач, но не ни предоставят нищо насреща. Включително, няма и електронно табло, ние си внасяме подвижни съоръжения. Затова, ако е живот и здраве, близо 20 млн.лева ще бъдат инвестирани в Разград. В началото на ноември, собственикът на „Лудогорец” Кирил Домусчиев ще представи пред общинския съвет визията на проекта.
Кои проблеми на града искате да разрешите до края на мандата?
Аз съм трети мандат кмет на Разград. Три мандата са напълно достатъчни кметът да се докаже. Когато си залагах, в началото, програмата, като човек, роден и израстнал в Разград, направих линеен график на нещата, които трябваше да се реализират. Съжалявам, че тези мандати съвпаднаха с периода на икономическата криза. Много хубави бяха първите години, когато имаше финансови излишъци в бюджетите и парите стигаха за всичко. Независимо от недоимъка обаче, смятам, че успяхме да разпределим усилията си. Успяхме и до голяма степен да балансираме недостига с пари от еврофондовете. Нашата община е една от малкото, които кандидатстват по всички програми. Имаме над 25 проекта, реализирани по оперативните програми с паричен ресурс от 100 млн.лева. При нас няма структуроопределящи проекти, които гълтат голям ресурс. Нямаме ВиК проекти и това ни облекчава, тъй като една пречиствателна станция, например гълта 50-60 млн.лева. Ние имаме такова съоръжение още от 1977 г., сега по „Техническа помощ” правим модернизиране. Разград е 95% канализиран град, в сравнение София, която е 75%. Всички води са обхванати в градската канализация. Въпреки това, сме кандидатствали за воден цикъл и имаме проект за 35 млн.лева, с който ще подменим подземния кадастър, водопровода, понеже тръбите са стари загубите са 70%. С тези пари няма да можем да подменим всичко, защото в общината, освен Разград, има още 21 села. Сега поставяме началото, но ще продължим да работим, понеже пием една от най-скъпите води в България. Районът е сравнително сух. Пием вода от валажа на река Дунав. 110 км тази вода пътува по водопровод, който се тласка от 7-8 помпени станции, а цената на тока е висока. Но пък за сметка на това, нямаме безводие и водата е с много добро качество.
По какви проекти работите сега?
В момента работим по два много сериозни проекта. Единият е за централната градска част по програма „Регионално развитие” на стойност 5 млн .лева . Идеалният център на Разград ще има изцяло нова визия. Другият проект е с название „Абритус – мистика и реалност”. Абритус е най-добре запазеният античен град. С този проект се надяваме Разград да стане предпочитана туристическа дестинация, защото туристите, които почиват по Черноморието са само на 100 км. А в нашия район е Шумен с Мадара, местността „Сборяново” с тракийската гробница. Стремим се с колегите от съседните области да направим едно промоция, която да влезе в туристическия продукт, който се предлага у нас. И това е един приоритет, програма, която няма да завърши в рамките на последните две години от мандата. Смятам, че Разград няма дабъде голям център, но пък предимствата на по-малките градчета е, че в тях няма напрежението и неудобствата на големите градове. И хората могат да живеят нормално, стига да има една добре балансирана икономика. Смятам, че успяхме да запазим общинската икономика. Имаме съвременни производства и предприятия. И при нас предприятията се свиха, но мисля, че където е текло пак ще тече. Коритото на реката си стои.
Смятате ли, че децентрализацията ще се случи скоро?
Това ми е една от болните теми, защото съм член на Съвета по децентрализация. Предходният мандат на предходното правителство не се случи нищо. Не че кой знае какво се случи в още по-предходните правителства. В първото заседание се заложиха хубави неща. Децентрализацията и сега върви, но с отрицателен знак. Всичко, което държавата ни го иска, го прехвърля от нейната глава на нашите. Нямаше да има нищо лошо, ако тези дейности не се прехвърляха чисто статистически и императивно, а с обезпечението на съответния паричен ресурс. Премиерът Орешарски беше тук и говорихме надълго и нашироко. Казахме си болките. Държавата трябва най-после да погледне към нас кметовете, поне с едното око, по отношение на финансовата децентрализация. Общините са в голям колапс, защото вече няма общинска собственост за продаване, няма приватизация, няма и интерес от купувачи. Продавахме сгради, продавахме апартаменти, за да решаваме други въпроси и да плащаме заплати. Ще дам един пример с един румънски град, който е с нашите параметри. Общината в Разград е с 35 млн.лева бюджет, а румънският кмет е с реципрочните на нашите левове, 80 млн.лева. Това е почти три пъти повече, но държавата му дава част от корпоративните данъци, процент от ДДС, от Данък доходи на физически лица. А вижте какво става у нас. Правим магистрали в Южна България, но ако се разходим в Североизточна, направо ще се хванете за главата. Пътищата са под всякаква критика. Сега се направи отсечката Русе-Варна, скоростен път. Но всички други пътища от втора и трета категория са просто ужасни. А пари не се инвестират. Да не говорим за общинските пътища, четвъртокласната пътна мрежа. Тя е върху гърба на кмета. Аз, ако имам пари, няма да занимавам министър или премиер, ще си решавам проблемите. За да си решим проблемите с пътната мрежа са необходими 64 млн.лева по сегашните цени на битума. За тези години, от трите мандата, съм успял да инвестирам 13 млн.лева, от които 5 млн.лева са целеви кредит. А вече не става въпрос и за кръпки, защото няма какво да кърпим. Всички общини имат тези проблеми.
