Точно в 17:59 ч. на 21 декември настъпва астрономическата зима, съобщи физикът Пенчо Маркишки пред БТА.
Това е датата на зимното слънцестоене – най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди. Нощите около 21 декември са най-дългите, с продължителност близо 14 часа и 58 минути за географската ширина на София.
“На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни светило кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина едва 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята”, обясни Маркишки.
След 21 декември денят ще започне да нараства, отначало незабележимо – едва с по няколко секунди на ден.
По думите на физика продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март – с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември.
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември.
